Айвалък, Турция

Служебно пътуване в периода 26.05 – 31.05.2025 г.

Поради естеството на пътуванете, имахме предварително подготвена програма.

Освен служебните ангажименти, имаме предвидени и няколко екскурзии, за които ще ви разкажа малко повече.

Потеглихме от София с автобус, нощен преход и рано сутринта бяхме в Чанакале, на път за останките на древна Троя.

Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на Омир. До към средата на XIX век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване (източник Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%8F).

Троя е била многократно разрушавана и възстановявана през 4000-те години на своето съществуване. В резултат на това обектът е разделен на девет археологически слоя , всеки от които съответства на град, построен върху руините на предишния. Археолозите обозначават тези слоеве с римски цифри, като Троя I е най-ранният, а Троя IX е най-късният.

Троя е заселена за първи път около 3600 г. пр.н.е. и се разраства в малък укрепен град около 3000 г. пр.н.е. (Троя I). Сред ранните слоеве, Троя II е забележителна със своето богатство и внушителна архитектура. През късната бронзова епоха Троя се е наричала Вилуса и е била васал на Хетската империя . Последните слоеве (Троя VIII-IX) са били гръцки и римски градове, които са служили като туристически атракции и религиозни центрове поради връзката си с митичната традиция.

Публичният достъп до древния обект е по пътя от околностите на музея в Тевфикие до източната страна на Хисарлък. На площада му се намира голям дървен паметник на кон, достъпа до който беше ограничен. Имаше входна такса, която бяхме платили предварително към Туристическата агениця.

По-голямата част от цялото поле, на което се намира, покрива подземните галерии, работните и складовите помещения. Има и открити изложбени пространства.

През 2018 г. в село Тевфикие, на 800 метра източно от разкопките, е открит Музеят на Троя (на турски: Troya Müzesi). През 2011 г. Ялин Мимарлик е спечелил конкурс за архитектурен проект. Кубообразната сграда с обширни подземни галерии съхранява над 40 000 преносими артефакта, 2000 от които са изложени. Артефакти са преместени тук от няколко други бивши музея в региона. Музеят обхваща цялата праисторическа Троя.

След това се отправихме към хотела, в който трябваше да се настаним. ХОТЕЛ MUSHO 4* - www.otelmusho.com. Той е на база Ол инклузив, с разнообразно меню, вкусна храна, превъзходно обслужване, собствен плаж, паркинг, аниматори, няколко басейна и бара. Не е много голям и луксозен, но на мен ми хареса и бях доволна от престоя.

За следващия ден имахме организирана Обзорна екскурзия на Айвалъка, която включваше Остров Джунда, Стария град, местния пазар, Таксим джамия (Taksiyarhis) – бивша православна църква, днес музей или културен център.

Айвалък (на турски: Ayvalık) е живописно крайбрежно градче, разположено на Егейското крайбрежие на Турция, в провинция Балъкесир, близо до остров Лесбос (Гърция). То е известно със своята богата история, архитектура в неокласически стил, красиви плажове и маслинови горички.

След това посетихме Местността "Шейтан Софрасъ" (тур. Şeytan Sofrası в превод "Трапезата на Дявола") откъдето се открива чудесна гледка към гръцкия остров "Лесбос" и гледката наистина е невероятна!

Една от легендите разказва за Пенелопа, отлъчена от селото по време на глад. Тя се заселила тук и приготвила трапеза за жители, дошли да я убият – вместо това те били впечатлени и забравили за плана си.

Според друга история самият дявол откраднал султановата дъщеря и бил заловен тук. До ден днешен има камък с така наречената „Стъпка на Дявола“, в която туристи хвърлят монети за сбъдване на желания.

На следващия ден имахме организирана екскурзия до Пергамон (днес известен като Бергама). Намира в западна Турция, в провинция Измир, на около 25 км от Егейско море и на около 100 км северно от самия град Измир, на 60 км от Айвалък. Намира се на хълм, като достъпа е с лифт. Билети отново бяхме платили предварително към Туристическата агенция.

Пергамон е основан още през VII век пр.н.е., но достига своя разцвет през елинистическия период (III–II в. пр.н.е.), когато става столица на Пергамското царство.

Градът е прочут с Втората по големина библиотека в древния свят (след Александрийската) – с над 200 000 свитъка. Изобретяването на пергамента – именно оттук идва и думата пергамент. Акропола – със своята впечатляваща архитектура и панорама. Храмове на Атина, Дионис, Траян, Зевс и Деметра.

Зевсовият олтар, който е пренесен в Берлин през XIX в. и днес се съхранява в Пергамския музей в Германия. Асклепионът в Пергамон – древен лечебен център, посветен на бога на медицината Асклепий - Един от най-ранните „болнични комплекси“ – с лечебни води, сънища и духовна терапия. Там е работил и известният лекар Гален, който оказва огромно влияние върху римската медицина.

Някога в Пергамон е била направена една от първите психотерапии – чрез сънища и съзнателни внушения.

Червената базилика (тур. Kızıl Avlu) при Пергамон (днешен Бергама, Турция) - намира се в подножието на хълма, преди лифта. За съжаление беше в ремонт и не успяхме да я видим.

Издигната през втората половина на II в. при император Адриан, вероятно по негова инициатива. Пострадала от пожар и арабски нападения в 716–717 г., преобразувана през V в. в християнска базилика, а след 1336 г. – в джамия

Името си дължи на строежа от червени тухли – „Червен двор“ на турски .

Смята се, че е едно от седемте споменати в Откровението (Апокалипсиса) църкви в Мала Азия.

Посетихме след това и магазин за Оникс. Турция е основен играч на световния пазар на оникс, с много цветове, модерна инфраструктура и силен износ. Профилът на пазара включва изкопаеми блокове, елементи за архитектурно декориране и осветителни панели. Местната индустрия използва традиции от 4000+ години и съвременни технологии – интензивен добив, прецизна преработка и глобален маркетинг. Изнася се под формата на блокове (необработени), плочи и готови изделия като плотове, панели, мозайки, лампи, свещници. Типични цветове са бял, пчелен, кехлибарен, червен, зелен, „тигров“ и други – с богато разнообразие от оттенъци.

Направихме и пешеходна обиколка около хотела, имаше малки магазинчета, разкошен парк, увеселителен пакрк, широки плажи ивици. Самата местност е доста ветровита, за това е не етолкова посещавана.

Конференцията:

При всяка възможност, следобедите посвещавах на плаж и коктейли!