На къмпинг из Алпите - част 3

Словения, Италия и Хървария

След Кортина д'Ампецо отпътувахме за езерото Гарда. Единият ни дюшек се спука и по пътя за Гарда спрях на Декатлон за нов. Решихме да минем за по-бързо по магистралата - 4 часа, 18,50 евро. Тол системата не ми прие картата, принтира огромен лист на италиански, от който само ми стана ясно, че имам няколко дни да платя. Отбих и след 20 минути чакане пред административната сграда, заплатих и продължихме. Бяхме се разбрали на кой къмпинг да отидем, останалите бяха пристигнали и нямало места. Докато ги изчакам да изберат и пратят локация на новия къмпинг, спряхме да ядем сладолед с децата в местен супермаркет в покрайнините на Гарда.

Откриха свободни места в Къмпинг Рио - Camping Rio Ferienglück - https://campingrioferiengluck.com/ . Намира се на брега на езерото и въпреки, че бил пълен, собствениците ги завели в съседен огромен имот, отново част от къмпинга, на 200 м от брега, почти празен. Дали имаше 5 палатки, пак толкова кемпера - абсолютното спокойствие и тишина. Баните и кухненската част бяха добре поддържани, чисти, но с леко ретро визия. Имаше сбирка на хора, притежаващи автомобили амфибия и всички с интерес ги разглеждахме.

Направихме един кратък плаж и след това се отправихме към гр. Сирмионе. Градът е разположен в южния край на езерото, на върха на вдадено във водата парче суша и е заобиколен от езерото Гарда почти от всички страни. Той е най-посещаваният град по крайбрежието на езерото Гарда. Историческият център на града се намира на полуостров Сирмио, който се простира на 2.5 км навътре в езерото. Популярен е с достолепния си замък, термалните си бани и спиращите дъха гледки към езерото.

Сирмионе възниква като малко рибарско селище още през епохата на неолита. В края на римската епоха (ІV-V в.сл.Хр.) той придобива важно стратегическо значение предвид защитата, която осигурява на южния бряг на езерото. Днес в Сирмионе има множество културно-исторически и архитектурни забележителности, датиращи още от І в.пр.Хр.

Замъкът Скалигер – емблема на Сирмионе. Известен още като Рока Скалигера (Rocca Scaligera), един от най-запазените замъци на територията на цяла Италия. Той е построен през ХІІІ век като укрепление от една от най-влиятелните фамилии във Верона – Дела Скала. Възникнал първоначално като малка крепост, впоследствие той се превръща в истински средновековен замък. Замъкът е издигнат на масивни основи, разположени на няколко метра под водата и практически в онези времена е бил непревземаем. И до днес те са непокътнати, независимо от многовековното въздействие на водата. В наши дни замъкът Скалигер е реставриран и е превърнат в интересна за туристите забележителност, от която се разкрива прекрасна панорамна гледка към града и езерото. (Източник: https://blog.rual-travel.com/ ).

Открихме разкошен ресторант с много вкусна пица и вечеряхме доволни от деня.

Сутринта на другия ден се отправихме до малкото градче Tremosine sul Garda, , в което имаше панорамна площадка над езерото Гарда, разположено на 414 m надморска височина. Пътят до там минаваше покрай крайбрежието на езерото, изпъстрено с китни градчета, селца и невероятни гледки. Минавахме през много мостове, арки, тунели.

Дойде най-вълнуващия момент от нашето пътуване за децата - посещение на увеселителен парк Гардаленд - https://www.gardaland.it/en/ . Сутринта бяхме проверили работното време и билетите и вече имахме ясна представа - поради изключително топлото време се спряхме на вечерен билет - от 18,00 ч. до 23 .00 ч. с цена от 22 евро. Предварително проверихме, че всички увеселителни обекти за по-големи деца работят до 23.00 ч..

Гардаленд е един от най-добрите увеселителни паркове в Европа и света и най-популярния парк в Италия. Парка отваря врати на 19 юли 1975 г. и постоянно подобрява или обновява съоръженията. В този увеселителен парк има атракциони както за най-малките деца, така и за възрастните. Освен увеселителния парк, в Гардаленд се помещава и Аквариум, в който може да се наблюдават разнообразни морски видове. Както и Гардаленд хотел, Леголенд и Аквапарк. Налични са комбинирани билети.

Взехме си карта на парка от входа и се отправихме към съоръженията. Като за първо посещение, решихме да заложим на сигурното и се впуснахме към зелените съоръжения. За по-малките са сините, а за най-смелите са червените.

Започнахме със 22 и 23, като пред всяко съоръжение имаше опашка, на която в началото има табло с изписани колко минути ще чакате. Средно около 15-25 мин.

На всяко съоръжение имаше и камери, които правят снимки, за която на финала си заплащаш и получаваш.

Продължихме с 24 и това беше хем най-страшното, хем на-дългото и весело съоръжение, за което събрах смелост. Малко дървено влакче, двойни седалки, ужасно бързо и дълго трасе. Пълен кеф и кошмар едновременно.

След това следваха 31 - къщата с местещите се стени и под; детско влакче, което обикаляше около къщата; 26 - Джуманджи - обиколка в джип с екрани, пръскане с вода; 33 - доста страшно и за екстремисти; 32 - Раптора - пак само за екстремисти; 16 - летяща чиния, която предлага панорамна гледка над парка и езерото Гарда - задължително да се посети в светлата част на деня.

За съжаление времето не стига, определено бихме се върнали отново. Нашите приятели са посещавали Дисниленд и Пратера - тук било по-хубаво!

Последният ни ден го посветихме на градчето Дезенца̀но дел Га̀рда (на италиански: Desenzano del Garda). Разположено е на 67 м надморска височина, на южния бряг на езеро Гарда. Десенцано дел Гарда носи името на богатия римлянин Децентиус, който установил своя резиденция на това място. До Средновековието градът се превърнал в проспериращ център, като някъде тогава бил построен и замъка в града. През 1426г. Десенцано преминава под контрола на Венецианската република, като благодарение на това се радва на просперитет и спокойствие.

Открихме разкошен ресторант, който дори предлагаше обедно меню с цена 12 евро - първо, второ и 1/2 л. вода. Аз заложих на спагети с миди и анирани стриди.

Разходихме се по малките улички, посетихме и замъка Castello di Desenzano del Garda. Построен е преди около 1000 г. върху периметъра на древен римски "каструм". Построен е като отбранителна сграда, за да защити жителите на предградието и да им даде подслон от честите набези на разбойници и съперничещи съседи, също и от набезите на унгарци. Между 1882 и 1885 г. е завършена окончателната трансформация на замъка, когато по искане на градските власти вътрешното предградие, заедно с цялата западна страна на границите е разрушено, за да се направи място за казармата "Берета" в неоготически стил. Реставрацията се състои само в интегриране на липсващи елементи в стените, почистване на каменни повърхности и подобряване на зидарии. Под бойниците е реконструирана алеята на стената, докато във вътрешния двор е построена малка арена за концерти, демонстрации и отбелязване на исторически събития.

И още малко от красивите гледки из малките улички:

Вечерта приключихме в бара на къмпинга с разкошни коктейли и жива музика.

На другата сутрин рано сутринта събрахме палатките, натоварихме багажа и отпътувахме обратно за България. Очакваха ни около 1300км път и решихме да го разделим на две, с преспиване в Хърватия. Намерихме си в Букинг къща за гости в град Биеловар, Хърватска - Apartments Place4you - https://www.booking.com/hotel/hr/apartment-place4you-bjelovar.bg.html и потеглихме. Пътя до Загреб е само магистрали, без КПП и бързо се пътуваше - отне ни около 10 часа. Според картата трябваше да е около 7 часа и имах идея да разгледаме Загреб, но събирането на багажа отне около 1 час, след това попаднахме в задръстване на магистралата в италия, в което стояхме още 2 часа и пристигнахме късно, изморени и гладни. Много ни хареса жилището, определено препоръчваме. Много чист апартамент, огромен, с всичко необходимо за кратък или дълъг престой.

Паркирахме колата отпред, натоварена с целия багаж, колелата отгоре и нямаше никакъв проблем - градчето е сигурно, красиво и спокойно. Намерихме ресторант на 20 минути от къщата с много добри отзиви - Bistro Franz. Храната беще изключително вкусно, обсужването на ниво. Имаше възможност за плащане с карта.

На следващата сутрин протеглихме за София, очакваше ни нов 10 часов преход с незнайно колко време висене по граници. Един час чакахме на границата между Хърватия и Сърбия при гр. Шид. При Калотина отново 1 час чакане и успешно пристигнахме в България, общо 12 часа. Исках да се приберем възможно най-бързо, за това бяхме направили сандвичи и спирах само по бензиностанции за презареждане. От цялото пътуване дългите преходи до крайните точки бяха най-натоварващи, но си заслужаваше. За мен това е най-дългото ми шофиране.

Определено бихме повторили подобно приключение!

Ние бяхме с две превозни средства и поставените отгоре велосипеди върху колата, заради това горивото ни беше най-големия разход. Средната цена на дизела беше сходна с България - 3,10-3,60 лв на литър дизел.

За 11 дни изминахме близо 4000 км - аз с колата и мъжа ми с мотора.

Направихме 10 нощувки и изхарчихме около 4500 лв общо.