На къмпинг из Алпите - част 1

Словения, Италия и Хърватия

През лятото на 2022 г. едни приятели ни поканиха на къмпинг из Алпите и ние, разбира се, веднага се съгласихме.

Те са ходили няколко години поред, но поради Covid-19 бяха пропуснали за 2 години и през 2022 г. очакваха с нетърпение да подновят тези пътувания. Обявиха периода 28.07 - 07.08.2022 г. и посоката - Алпите в Словения и Италия и започнахме с нетърпение да очакваме датите.

Маршрут с набелязани главни цели

Багажът беше ясен - палатки, спални чували (по-дебели за алпийските нощи), колела за преходите и други къмпинг принадлежности.

Концепцията за пътуването беше аз с децата, колата и кучето, a мъжът ми с мотора - мечтаеше за Алпийските проходи.

Уточнихме първия къмпинг - Camping Danica, Словения - https://www.eurocampings.co.uk/slovenia/bohinjska-bistrica/camp-danica-bohinj-101532/, като за съжаление на къмпингите не правят резерации за палатки. Тръгвахме на риск да няма места, но имахме няколко резервни къмпинга в предвид - и на 28 юли 2022 г. в 6,00 ч. сутринта трябваше да сме на Лукойл до Метро Люлин. Станахме в 4,00 ч., за да товарим колела. Очакваше ни минимум десет часа път и деня щеше да е труден. Аз до сега не бях пътувала толкова дълго, най-дългия преход ми е около седем часа и бях леко притеснена.

На КПП Калотина има ремонт, минава се по-бавно, но минахме за около 40 мин. Веднага щом стъпихме на сръбската магистрала, бях очарована. Няма ремонтни участъци, няма дупки. Маркировка, табели, всичко е идеално и прехода през Сърбия мина неусетно - 450 км за около 5,00 ч.. Магистралата се заплаща и до КПП Батровци се събраха около 7 - 10 евро. На това КПП уви, чакахме около 2,00 ч.. Магистралата в Хърватия е съвсем малко по-лошо качество от Сърбия и пак се минава неусетно. Пазажът е сходен с България и Сърбия. Тук отново се заплаща магистралата и до КПП Брегана (цяла Хърватия на път за Любляна) се заплаща около 12 - 15 евро. Всички такси платихме с дебитна карта и не сме обменяли валута за Сърбия и Хърватия. Италия и Словения са в ЕС и са приели еврото, което беше много удобно.

За да влезнем в Словения, ползвахме едно малко КПП отново в гр. Брегана, намира се в дясно от магистралата и пред нас имаше 5 коли, няма и 10 минути чакане. След това отидахме на близакта бензиностанция и си закупихме винетка за Словения за 30 евро - месечна винетка. Седмичната винетка от 15 евро не ни вършеше работа (може да бъде закупена и онлайн). Оставаха ни около 2 часа път до къмпинга и вече бяхме нетърпеливи да стигнем. Правихме малки почивки, но умората си казваше думата. До тук бяхме пътували общо 14 часа с почивките и чаканията по КПП-тата.

Словения е много красива държава, освен прекрасната природа, инфраструктурата е в отлично състояние. Пътищата им са идеални, навсякъде всичко се поддържа много добре, изкосени дворове, покрай пътищата всичко се обработва или е окосено, цветя и насаждения навсякъде. Селата им са пълни с хора, много добре поддържани, зелени и цветни. Няма изоставени къщи или ако е имало, са единици. С удоволствие бих живяла там. Цените са сходни с България, или малко по-скъпо.

Междувременно мъжа ми беше стигнал пред къмпинг Даница и там нямало места. Сменихме дестинацията към Camping Spik - https://www.camp-spik.com/ . След около 16 часа път и няколко минути за регистрация се разходихме блаженно из къмпинга за откриване на подходящо място за бивака ни. Пътувахме три семейства с деца, общо 12 човека - 3 големи палатки, 3 коли и 1 мотор. Къмпинга е много добре уреден, добро пространство, без парцелиране. Има два големи комплекса със санитарни помещения, перални, изходи за ток, чешми. Разкошна въжена детска площадка с 2 зони - за по-малки и по-големи деца. В района на къмпинга има и изключително добре зареден магазин с всичко необходимо - храни, дрехи, къмпинг оборудване, играчки, книжки, храна за нас и дори за животни и какво ли още не. Непосредствено до къмпинга има хотел с басейн, в който можеш да ползваш с отстъпка предлаганите услуги. Къмпинга е обграден отвсякъде от планини, в близост е и река Сава. Цената варира според сезона. Докато опънем палатките стана тъмно, всички бяхме много уморени. През нощта температурите падаха до 10-15 градуса и препоръчваме термо дрехи и топли спални чували.

На другата сутрин се натоварихме в колите и се отправихме към езерото Блед, на 35 км от къмпинга. Пътя минаваше през китни алпийски селца и разкошни гледки към езерото. Планът ни беше обиколката му с колела и разбира се - сладолед. А мъжа ми пеша с кучето.

Езерото Блед (на словенски: Blejsko jezero) е езеро в Юлийските Алпи в Горен Карнаан, област в северозападната част на Словения, в непосредствена близост до град Блед. Езерото се намира на 35 km от международното летище „Любляна“ и на 55 км от столицата Любляна. Езерото е смесено: с ледников и тектонски произход. Дължината му е 2120 метра и ширина 1380 метра с максимална дълбочина от 29,5 метра. Езерото се намира в живописен район, заобиколен от планини и гори. Средновековният замък Блед се издига над северния бряг на езерото, бившата резиденция на Тито. Долината „Зака“ се намира в западния край на езерото. Остров Блед е в центъра на езерото. На острова има няколко сгради, основната от които е на поклонническата църква, посветена на Успение на Пресвета Богородица. Украсена е с останки от готически стенописи от около 1470 г. в презвитерия и богата барокова утвар. Около едноименното езеро са разположени множество хотели и вили. Местният кулинарен деликатес „Кремов сладкиш“ е със защитено наименование за произход (източник Уикипедия). Видата е кристално чиста, навсякъде имаше много хора, плажуващи, колоездачи, туристи.

Обиколката на езерото с колелата отне около 20-30 минути максимум, терена е разнороден - имаше и спускания и изкачвания.

Посетихме Жупанска църква света Мартина (St. Martin's Parish Church, на словенски: župnijska cerkev svetega Martina), докато децата похапваха сладолед. Тя се намира покрай пътеката към замъка. Св. Енорийската църква на Мартин е енорийската църква на енорията на Блед. Възрожденска готическа структура е построена от 1903 до 1905 г. по планове на австрийски архитект Фридрих фон Шмид. Църквата съдържа редица фрески, рисувани през 1930 г. от носителя на наградата „Прешерен“ художник Славко Пенгов, включително една, изобразяваща Владимир Ленин като Юда Искариотски в изображение на Тайната вечеря.

След това с отправихме към Шкофя Лока (на словенски: Škofja Loka). Разположен е на 20 км северозападно от Любляна, на 60 км от Блед.

Отправихме се директно към замъка Лока и музея в него, с колекции, съдържащи предмети от археологията, история и изкуство, етнология. Замъкът датира от 13-ти век, като е бил обновен в началото на 16-ти век след разрушения в следствие на земетресение. Семейният билет за музея е 12 евро, като ни позволиха да влезем с кучето, приятна изненада за нас. Отпред също така имаше и купичка за вода за него, страхотни са!

След това се разходихме и през самото градче. Шкофя Лока се поменава за пръв път през 973 година, когато става владение на епископите на Фрайзинг, под чиято власт остава до присъединяването си към австрийското Херцогство Крайна през 1803 година. То е едно от най-старите и най-добре запазени средновековни градчета в Словения. Там се сливат две реки – Селшка и Полянска Сора.

Последно за деня посетихме Стария град към гр. Кран, който се намираше на 30 км от Шкофя Лока. Кран (на словенски: Kranj) е третата по големина градска община и четвърти по големина град в Словения с население от 35 587 души. Намира се на около 20 км северозападно от Любляна. Старият град е добре съхранен и разположен в място, където в река Сава се влива неголямата река Кокра. Останките от градските стени, които били издигнати през XV век, също така и Връхната врата, са задължителна част от обиколката на града. Друга забележителност е сградата Ратуша е архитектурното обединението на две сгради от различни епохи и стилове, като първата датира от средата на XVI век,а втората е построена в началото на XVII век и първоначално е била предназначена за аристократични особи. Интерес представлява църква св.Канциян. Това е първата църква в града и датира още от VI век, което е доказано от архиологическите разкопки в местността. Затова църквата била построена в романски стил, а в края на XIV век в готически. (източник Google)

На следващия ден планът ни беше преход с колела до Кранска гора и езерото Ясна - около 7 км в посока. Прехода минава покрай река Сава и голф игрище - утъпкана със ситни камъчета алея, подходяща за пешаходци и колоездачи. Тук мъжа ми отново беше пеша с кучето.

Град Кранска гора (на словенски: Kranjska Gora). Разположена е на река Сава между западните склонове на масива Караванкен на север и Юлийските Алпи на юг. Разстоянието до границата с Австрия е около 2,5 км, а до тази с Италия – 5 км. Той е и луксозен ски курорт, намиращ се на надморско ниво от 810 до 1295м. Ски пистите са с обща дължина от 60 км. Курортът разполага и с 5 км писта за шейни.

Първо посетихме Музей Кранска гора - етнографски музей, разположен в началото на града. Той е сравнително нов, сградата е реконструиран бивш семеен дом и с помощта на съседи е обзаведена. Къщата е строена около 1700 г.. Дамата ни изненада приятно с изчерпателни обяснения за историята, пълни с подробности и любопитни факти. Приятно изживяване на заслужена цена - 6 евро семеен билет.

Качихме се на колелата и потеглихме към Езерото Ясна (Словенски: Jezero Jasna) - две взаимосвързани изкуствени езера, разположени в близост Кранска гора по пътя към Проход Вршич. Езерата са уредени за нуждите на туризма при вливането на Мала и Велика Пишница. В непосредствена близост до езерото има детска площадка и бронзова статуя на Ibex върху естествена скала, създадена между 1986 и 1988 г. от скулптора Стоян Батич. Езерото се посещава ежегодно от десетки хиляди турист не само заради прекрасните му пейзажи, но и заради доброто му разположение като вход към националния парк Tриглав. Изключително красиво място, обградено отвсякъде от планини. Водата беше леко хладно, но това не пречеше на плажуващите да се къпят в нея.

Поседяхме няколко часа на езерото, след което се отправихме по обратния път. На връщане спряхме в Кранска гора за сладолед. Прехода с колелата беше лесен, само спускане и за много кратко вереме бяхме в къмпинга, приятно уморени - общ прехд за деня - 15 км.

На следващата сутрин събрахме багажа и палатките и се отправихме към Италия - целта ни беше къмпинг Доломити, в близост до Кортина д'Ампецо.