На къмпинг из Алпите - част 2

Словения, Италия и Хървария

Ето ни на италианска земя. Пътя между Словения и Италия минаваше през малки, алпийски селца и градчета, а достолепните Доломити ни заобикаляха отвсякъде. Прехода отне около 3 часа и половина. В Италия преминаването през магистрали се заплаща, но малките пътища са безплатни.

Настанихме се в Camping Dolomiti - http://www.campeggiodolomiti.it/ . Изключително просторно, тихо и спокойно. Беше доста пълено. Въпреки това не беше трудно да намерим подходящо място за бивака. Разходихме се и разгледахме къмпинга. Разполага с няколко санитарни възела, кухня, перално помещение с включена безплатна пералня. Сушилнята се плащаше 1 евро. Имаше и помещение с възможност да се прострат дрехите. Както и специално място с за сушене на обувки, обдухвани с топъл въздух. Има магазин, но с беден асортимент.

Къмпинга ни се намира в близост до известния ски курорт Кортина д'Ампецо (на италиански: Cortina d'Ampezzo). Разположен е на 1211 m надморска височина. Това е един от първите ски курорти в света, и е най–стилният ски курорт в Италия. Разположен е в широката и слънчева долина Ампецо. Притежава 70 писти с обща площ от 82км, които се обслужват от 36 лифта. Кортина д'Ампецо е подходящ за всички нива скиори, а също и за сноубордисти. Градчето е и истинска филмова звезда. По неговите склонове са заснети популярни филми като "Катерачът" с участието на Силвестър Сталоун, "Розовата пантера", "Само за твоите очи" и др.

През деня температурата беше около 20-25 градуса, но вечер доста падаха - около 5-10 градуса. Задължително яке, дълъг термо или сходен топъл панталон. А за вечерите термо бельо и доста топли спални чували. Бяхме взели алуминиеви подложки за под дюшеците, а отгоре мятахме допълнително летните спални чували.

На следващия ден се отправихме към езерото Мисурина (Италиански: Лаго ди Мисурина) е най-голямото естествено езеро на Кадоре и е 1 754м надморско равнище, близо до Ауронцо ди Кадоре (Белуно ). Периметърът на езерото е дълъг 2,6 км, а максималната дълбочина е 5 м. Направихме пешаходен преход около езерото, с кратко изкачване към върха. Тук групата ни се раздели - една част се върнаха, други се качиха с автобус до върха. Цената на билет е 4 евро в посока, а гледките отгоре са невероятни. Ние се върнахме и сега съжаляваме, препоръчвам разходката с автобуса до върха.

Междувременно съпруга ми обикаляше по проходите с мотора, наслаждавайки се на невероятни гледки. Някои от проходите са:

- Valparola Pass - Проходът Валпарола е високопланински проход в Доломитите в провинция Белуно, Италия. Проходът се намира малко на запад от прохода Фалцарего. Хижата "Rifugio Passo Valparola" се намира директно на прохода. От прохода има многобройни пешеходни пътеки, както и до Кол ди Лана, Лагазуои, платото Фанес и към хана Пралонгия. Надморска височина: 2 168 m

- Pordoi Pass - Пордой е проход в Доломитите в Алпите, разположен между групата Sella на север и групата Marmolada на юг. Пътят, пресичащ прохода, свързва Араба с Канацеи. Това е вторият по височина път с настилка, преминаващ през проход в Доломитите, след прохода Села. Надморска височина: 2 239 m

- Passo Fedaia - Пасо Федая е планински проход, преминаващ по павиран път в веригата Доломити в Северна Италия. Той се намира в северната основа на Мармолада, най-високият връх в региона и Доломитите. Известна е с красотата си, с Лаго Федая и с употребата си в Жиро д'Италия. Надморска височина: 2 057 m.

Малко снимки и от неговата разходка:

На следващия ден решихме да отидем до Венеция. Разстоянието до там е около 160 км, 2 часа с кола по магистралата - 8.20 евро. Станахме рано, с идеята да изпревариме тълпите. Малко снимки по пътя.

Паркираме в платените паркинги на самия остров - Park 280. Изтегля се талон с час на пристигане, а когато си тръгвате се плаща на машина. Ние стояхме около 4 часа и заплатихме 10 евро. Паркинга се намираше на чудесно място - 20 минути до площад Сан Марко пешаходна разходка. Минавахме през безброй малки улички, канали, мостове и магазинчета.

Венеция (на италиански: Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн. тона. Населението му е около 259 939 души към 30 юни 2019 г. Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианска лагуна. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част.

Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града. В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки вапарето. На това място съществува селище от V век пр.н.е., а градът е създаден през IX век. От X до XIV век е значим център; посредник в търговията между Западна Европа и Изтока.

От Средновековието до 1797 г., Венеция е република – Венецианската република (на венециански: Serenìsima Repùblica Vèneta) – „Светлейшата република Венета“, оглавявана от дожи. Тя е независима държава, съществувала между IX и XVIII век, разполагаща със значим военноморски флот. През периодите 1797 – 1805 и 1815 – 1866 г. е владение на Австрийската империя. Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, поради своята уникалност в стила и архитектурата на сградите – Венето-византийски стил. Венеция е построена върху масивни дървени колове (пилони) – около 8 на брой за кв. м. Поради слягането и повишаването нивото на морето Венеция е застрашена от постоянни наводнения (на италиански: acqua alta (букв. висока вода). Водният транспорт също уврежда основите на сградите.

Канал Гранде (на италиански: Canal Grande), наричан от местните жители още Каналацо (Canalazzo) и Каналазо (Canałaso), е воден канал в град Венеция, Италия, който е най-важното трасе на водния транспорт в града. Дължината му е около 3800 m, ширината е между 30 и 90 m, а средната дълбочина е към 5 m. Има S-образна форма. Каналът пресича централната част на Венеция от Венецианската лагуна при гара „Санта Лучия“ до площад „Сан Марко“. Той се пресича от 4 моста – Мост на Конституцията, Скалци, Риалто, Мост на Академията. По канала се движат обществени рейсови кораби (вапорето) и частни водни таксита.

„Сан Марко“ (на италиански: Piazza San Marco) е основният площад във Венеция, Италия. Площадът през 9 век представлява малко пространство пред тогавашната базилика „Сан Марко“. Разширен е до съвременния си размер и форма през 1177 г., когато река Батарио, ограничаваща го от запад, и пристанищен док, изолиращ Двореца на дожите от площада, са запълнени. Реконструкцията е извършена за срещата на папа Александър III с император Фридрих Барбароса. Площадът е местоположението на всички важни сгради на Венецианската република и е седалище на архиепископия от 19 век. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. Като централна забележителност на Венеция, площадът е много популярен сред туристите, фотографите и гълъбите. Площадът е наречен от Наполеон „най-елегантния салон на Европа“.

Мостът на въздишките (на италиански: Ponte dei Sospiri) е покрит мост, намиращ се във Венеция, Италия. За направата му е използван бял варовик. Има прозорци с каменни решетки. Проектант на моста е Антони Контино, чийто чичо построява моста „Риалто“. Построен е през 1602 г. Мостът свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите. Името на моста, дадено от Лорд Байрон през XIX век, идва от предположението, че затворниците въздишали, щом поглеждали красивата Венеция през прозореца, преди да бъдат отведени към килиите. В действителност дните на инквицизии и екзекуции били отминали, когато мостът бил изграден, и по-често килиите били заети от дребни престъпници. Освен това не можело да се види много от вътрешната страна на моста заради каменните решетки, покриващи прозорците. Местна легенда гласи, че ако двама влюбени се целунат, минавайки под моста по залез слънце, се вричат във вечна любов.

Храната във Венеция в снимки:

Венеция е един лабиринт от малки улички, канали, задънени улички и хиляди мостове. Много цветна и гостоприемна. И не, не миришеше на канали. Само тълпата и жегата бяха малко неприятни, за това често избирахме странични, тихи улички.

Прибрахме се след това към кимпинга, доволни и изпълнени с впечатления. Планът ни беше на сутринта да съберем багажа и да потеглим към Езерото Гарда.