Из Европа - Унгария, Германия, Франция - част 1

Транзит през Сърбия, Австрия, Словения и Хърватска

В началото на 2023 г. с приятели решихме да отидем отново на екскурзия в добре познатия формат - коли, колела, мотор и палатки. Започна голямото плануване за маршрути, желани дестинации, възможно места за настаняване, дати и бюджет. Съобразихме датите с всички ученици, кандидат-гимназисти, класирания, служебни ангажименти и финализирахме с периода от 01 юли до 16 юли 2023 г.

Бавно започнахме да избистряме и маршрута, като имахме няколко цели - за децата Европа парк, за нас местност Колмар, Франция, за моториста Алпите, за колела винаги има маршрути.

Всики си купихме страхотен багажник за колела, оставям линк от Драг зона (официален вносител): https://dragzone.bg/bagazhnik-za-teglich-peruzzo-pure-instinct Изключително довлна останах от него, колелата се монтират бързо и лесно, стабилни са. Ангажимент е КАТ и трети номер за колата. Минус е, че колелата са твърде близо едно до друго и трябва да се сложат предпазители, драскат едно друго.

Финален маршрут с възможност за промяна:

Общо: 4000/5000 км с всички преходи и разходки

Линк към картата: https://shorturl.at/deA57

След като уточнихме градовете, започнахме да търсим къмпинги в района. Тази година решихме да заложим на сигурното, писахме мейли и направихме резервации за първите 3 дестинации. За да раздеим пътя бяхме решили да спим в района на Будапеща, Унгария и мислехме само 1 нощувка в къща за гости/хотел. Но цената за семейство беше около 300 лв и ни се видя висока. Случайно попаднахме на Халер къмпинг - https://hallercamping.hu/ , в сърцето на Будапеща - за около 100 лв на нощ за 4 членно семейство и само на 15/20 минути пеша от центъра или с трамвай за 5 минути. Топ дестинация, намираща се между блокове, в парк. И така взехме решение останем 2 нощувки и да покажем на децата Будапеща.

Заветния ден наближи, приготвихме и натоварихме колата. Като за първо качване на всичко + нов багажник за колела, отне ни около 1-2 часа, доста тъжно. Бяхме се разбрали всеки да пътува самостоятелно, за да не се изчакваме, среща в Будапеща на къмпинга. Около 5 часа сутринта бях на границата с колелата, там се засякохме с едното семейство и продължихме заедно. За мен беше по-добрия вариант, иначе сама с деца, куче , нов багажник, имах известни притеснения. Мъжа ми с мотора някъде изостана и чак в къмпинга се видяхме. Престой на границата Калотина беше около 30 минути, все още е в ремонт и бавно се прекосява. Сърбия като цяло беше спокойна на отиване, може би заради ранния час. На границата с Унгария имаше опашка, разделяха колоните на граждани от ЕС и други и ни накараха да отворим багажниците. С новия багажник с колелата беше малко приключение, но се справихме. В Будапеща лесно намерихме къмпинга с навигация, пристигнахме в ранния следобед. Оказа се много спокойно, тихо и чисто. Намерихме подходящо място, регистрирахме се и през това време пристигна третото семейство и мъжа ми с мотора. Всяко разпъване на палатки отнема около 30 минути до 1 час. Опънахме, преоблякохме се и около 18 часа се отправихме на пешаходна разходка към центъра на Будапеща.

Всички бяхме гладни и решихме, че най-добре първо да вечеряме, след това да направим нощна разходка и да видим светлините на града. Намерихме заведение, което спокойно да побере 6 възрастни, 6 деца в тийн възраст и куче и заложихме на местния гулаш и разкошна крафт бира.

За Будапеща съм разказвала в преден пост, все така прекрасен, гостоприемен и много се радвах, че този път сме с децата и можем да им го покажем.

Обиколехме главната улица покрай река Дунав и се насладихме на прекрасното време и светлините.

Разходката ни стигна до величествения Унгарски Парламент, децата бяха впечатлени. Навръщане решихме да се качим на трамвая, който за 5 минути ни заведе до къмпинга.

На другата сутрин се качихме всичи на колелата и се отправихме отново към центъра, планът беше да покараме покрай река Дунав, но от другата страна и да заведем децата до Рибния бастион. Рикшата с кучето се оказа малко проблемна, кучето го беше страх вътре и бавно се придвижвахме.

Завързахме колелата при Фоникуляра и мъжа ми остана да ги пази, не знаехме колко точно е сигурен района и не можехме да сме сигурно дали ще си намерим колата. Изкачихме се пеша до горе, обиколихме Рибния бастион, Църква „Свети Матияш“, Замък „Буда“ и се насладихме на гледката към Унгарския Парламент и острова пред него.

Когато всички се събрахме долу, се качихме на колелата и се отправихме към острова. Остров Маргит (ще го срещнете и като остров Маргарет) е малък зелен оазис насред Дунав, който предлага просторни поляни, градини и дървета. Дълъг е 2,5 км и е широк половин километър, което го прави лесен за обикаляне. Изпълнен с паркови зони, зеленини градини, малки заведения за хранене. Обядвахме в едно от тях, след това се разхождахме из него.

Оставихме децата и с мъжа ми се отправихме на пешаходна разходка, в търсене на зоомагазин. Хрумна ни да вземем малка клетка, която да поставим вътре в рикшата и така да возим кучето. От уплах беше прегризал повода вътре и возенето му в нея се оказа невъзможно. Ударихме на камък и стигнахме до заключението, че с рикшата приключваме за тази екскурзия. Остава стария формат - някой води кучето с колата, другите карат колела. Разходката до къмпинга беше бавна, бутайки колела и водейки куче... отказахме се и кучето да го водим занапред на екскурзии. Следващите пъти, когато решим така да пътуваме, ще му търсим хотел.

Но пък беше красива разходка!

Късния следобед се прибрахме в къмпинга, вечеряхме и планувахме следващия ден. Къмпинга се оказа добър, определено бих повторила. Единствен минус е шума на трамвай, но нас това не ни притеснява.

Сутринта сгънахме багаж, палатки, колела и се отправихме към Нюрнберг, Германия. Минахме през Австрия транзит, граници няма и бързо преодоляхме прехода от 800 км. Настанихме се в къмпинг CAMPING BERGESRUH - https://www.camping-bergesruh.de/galerie  Изключително спокойно и красиво малко селце Eckental , намиращо се на 20 км от центъра на Нюремберг. Всички къмпинга, които посетихме презз това ни пътуване много ни хареса, но този ми стана най-любимия. Тук бяхме резервирали 3 нощувки. Пристигнехме късния следобед и имахме време само да разпънем палатките и да вечеряме. Нощите тук бяха малко по-студени, бяхме в планината.

На следващата сутрин се разделихме с компанията, двете семейства потеглиха към Нюрнберг, а мъжа ми беше намерл в района Мотомагазин Louis - https://www.louis.eu/de-eu/filialen/louis-nuernberg . Магазина е огромен, цените са по-ниски от България и си купи мото-ботуши и раница.

Нюрнберг (на немски: Nürnberg) е град в Югоизточна Германия, провинция Бавария. Нюрнберг е известен със своите красиви сгради и с музея на играчките.

Разположен е на река Пагниц и на канала Рейн-Майн-Дунав във Франконската койпер-лиасова равнина. От 1050 г. до 1571 г. Нюрнберг е важен център на Свещената Римска империя, тъй като там заседават Райхстагът и Имперският съд (вижте Нюрнбергски парламент). През 1219 е обявен за свободен имперски град от император Фридрих II. Заедно с Аугсбург, Нюрнберг се превръща в основен търговски център на пътя от Италия към Северна Европа. През 15 и 16 век Нюрнберг става едно от средищата на германския Ренесанс. През 1525 г. приема Реформацията, а през 1532 там се сключва Нюрнбергският мир, с който лутераните получават значителни отстъпки. Поради значението му в Свещената Римска империя Нюрнберг е избран от Националсоциалистическата германска работническа партия за място на големи партийни митинги, събрания, конгреси. След идването на власт на Адолф Хитлер градът се превръща в национално светилище за националсоциалистите, които изграждат там множество представителни сгради. По време на Втората световна война в Нюрнберг се произвеждат близо половината немски двигатели за самолети, подводници и танкове. В резултат на това градът е силно разрушен от британските и американски бомбардировки. В края на войната той е превзет от американците след тежки улични боеве. След войната градът е построен наново, като много стари сгради са реставрирани в предишния си вид. След края на войната в Нюрнберг се провеждат известните Нюрнбергски процеси срещу висши функционери на Националсоциалистическата партия, обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Оставихме колата на паркинга до Замък „Нюрнберг“, който беше и първата ни цел. Замъкът Нюрнберг (на немски : Nürnberger Burg) е група от средновековни укрепени сгради върху пясъчен хребет, доминиращ над историческия център на Нюрнберг в Бавария, Германия. Замъкът, заедно с градските стени, се смята за едно от най-страхотните средновековни укрепления в Европа. През Средновековието германските крале (съответно императорите на Свещената Римска империя след коронацията им от папата) не са имали столица, а са пътували от един от замъците си (Кайзерпфалц или Имперски замък) до следващия. Така замъкът в Нюрнберг се превръща във важен имперски замък и през следващите векове всички германски крале и императори са отсядали в замъка, повечето от тях по няколко пъти. Замъкът Нюрнберг се състои от три секции: Имперския замък (Кайзербург), бившия замък на бургграфите (Бургграфенбург) и сградите, издигнати от Имперския град на източното място (Reichsstädtische Bauten).

Първите укрепени сгради изглежда са били издигнати около 1000 г. [6] След това могат да бъдат разграничени три основни строителни периода:

• замъкът, построен при салийските крале, съответно императорите на Свещената Римска империя (1027–1125);

• нов замък, построен при императорите Хоенщауфен (1138–1254);

• реконструкция на Palas, както и различни модификации и допълнения през късните средновековни векове.

Замъкът губи значението си след Тридесетгодишната война (1618 до 1648 г.). През 19 век с общия му интерес към средновековния период са добавени някои модификации. По време на нацисткия период , при подготовката на партийния митинг в Нюрнберг през 1936 г., той е „върнат в първоначалното си състояние“. Няколко години по-късно, по време на Втората световна война и нейните въздушни нападения през 1944/1945 г., голяма част от замъка е оставена в руини. Отне около тридесет години, за да завърши повторното изграждане и възстановяване до сегашното му състояние. Снимка Google.

Замъка се намира на върха на хълм, от който се открива прекрасна гледка към целия Нюрнберг. Спуснахме се надолу към стария град и пътя ни минаваше покрай St. Lawrence Church - Св. Лоренц. Това е средновековна църква на бившия свободен имперски град Нюрнберг в Южна Германия. Посветен е на Свети Лаврентий. Църквата е силно повредена по време на Втората световна война и по-късно възстановена. Това е една от най-известните църкви на Евангелската лютеранска църква в Бавария. Корабът на църквата е завършен до около 1400 г. През 1439 г. започва работа по хор под формата на зала за църква в късния немски стил Sondergotik на готическата архитектура. Хорът е до голяма степен завършен до 1477 г. от Конрад Рорицер, въпреки че Якоб Грим завършва сложните сводове. Впечатляващо здание!

След нея видяхме Църквата Фрауэнкирхе Нюрнберг - Църквата на Благословената Дева Мария (на немски: Der kirche zu Unserer Lieben Frau - Църква на нашата възлюбена лейди), обикновено наричана Фрауенкирхе (на немски: Frauenkirche) е католическа градска енорийска църква в Нюрнберг , Германия. Най-старата, заедно със Св. Лорънс и Св. Себалд, от големите градски църкви. Разположен на десния бряг на река Пегниц в северната част на града на стария централен пазарен площад (Hauptmarkt). Църквата е построена на мястото на синагога, разрушена през 1349 г. по време на чумния погром и осветена през 1358 г. Клиентът е император Карл IV . Петер Парлер , майстор строител на катедралата Св. Вит в Прага, многократно се споменава в проучвания като архитект, но този факт все още не е доказан от автентични източници. Олтарите на входа на хора са осветени през 1358 г., а строителните работи продължават до 1362 г.

Разходихме се по малките учлички, прекрасен град.

Определено има още много да се види из Нюрнберг - Музея на играчките, зоопарка, Подземният лабиринт от изби, Център за документи на мястото на конгресната зала на Нацистката партия, Националният германски музей и други. Отделете му повече време.

Рехихме да направим кратка разходка до гр. Бамберг, който е на 60 км. Паркирахме в подземен паркинг. Разходката ни беше кратка, защото искахме на другия ден да го разгледаме всички заедно. Пропуск от наша страна е, че не останахме вместо това в Нюрнберг.

Бамберг (на немски: Bamberg) е град в Германия, провинция Бавария, регион Горна Франкония. Разположен е на река Регниц (Regnitz) във Франконската койпер-лиасова равнина. Градът е важен университетски център с един университет и един колеж. През 1993 г. старият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Бамберг, подобно на Рим, е разположен на седем планини. В старите времена Бамберг, известен от документи от 902 г., е бил наричан Германския Рим. Селището израства под сянката на замъка Бабенберх, който дава името си на източнофранкската династия Бабенберг. Според археолозите първото укрепление на Катедралния хълм трябва да е от 7 век. По това време районът е бил населен от западни славяни .

На другата сутрин се върнахме цялата компания в Бамберг и подходихме към града от друг край, който ни разкри цялата му красота.

Бамберг е известен със своето Старото кметство, което е построено в средата на река Регниц. Според легендата епископът на Бамберг не е предоставил на гражданите земя за построяването на кметство. Това накара жителите на града да забият колове в река Регниц, за да създадат изкуствен остров, на който построяват кметството. А стенописите, които украсяват фасадите, са толкова невероятни, колкото и историята зад конструкцията на сградата. Те придават на фасадите триизмерно качество. Специален детайл е постоянен източник на веселие сред туристите: кракът на херувим стърчи от стената като скулптура. Днес в Старото кметство се помещава престижната рококо зала и колекцията Лудвиг.

А ето ни и цялата група (без един)! В дясната снимка се вижда и стърчащото краче!

Града е приказен, а разходката ни ни отведе на върха на хълма, пред музея на бирата Franconian Brewery Museum в двора на абатството. Абатство Михаелсберг, построено през 12 век на един от „Седемте хълма“ на Бамберг. Бившето бенедиктинско абатство, в което някога е имало пивоварна, сега е дом на Франконския музей на пивоварната. Семейния билет беше около 15-20 евро и за всички беше интересен.

Отделихме целия ден за града, като излязъл от приказките е.

Ето и част от забележителностите, които видяхме:

• Катедралата в Бамберг (1237 г.), с гробниците на император Хенри II и папа Климент II

• Alte Hofhaltung , резиденция на епископите през 16-ти и 17-ти век

• Neue Residenz , резиденция на епископите след 17 век

• Държавна библиотека на Бамберг в новата резиденция

• Старото кметство (1386), построено в средата на река Регниц, достъпно по два моста

• Klein-Venedig („Малката Венеция“), колония от рибарски къщи от 19 век по протежение на единия бряг на река Регниц

• Абатство Михаелсберг , построено през 12 век на един от „Седемте хълма“ на Бамберг. Бившето бенедиктинско абатство, в което някога е имало пивоварна, сега е дом на Франконския музей на пивоварната. - Абатството беше в ремонт, за това посетихме пивоварната, в която се оказа, че не сервират бира, на огромно съжаление на част от групата!

• Алтенбург - замък, бивша резиденция на епископите

Вечерта се прибрахме уморени и доволни в къмпинга. На сутринта ни предстоеше сгъване и отпутуване на Rothenburg ob der Tauber - приказно градче, което ми стана най-любимото от цялото пътуване и след това Колмар, Франция.