Из Европа - Унгария, Германия, Франция - част 4

Транзит през Сърбия, Австрия, Словения и Хърватска

За този ден бяхме планували да посетим изворите на река Дунав.

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток и се влива в Черно море. Освен това Дунав е реката, която протича през най-много държави в света – 10 на брой (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.), водосборният ѝ басейн се простира освен на териториите на горните 10 държави и на териториите на още 9 държави (Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово). Дължина 2852 km. Площ на водосборния басейн 817 000 km²

Дунав на български често се членува: Дунавът/Дунава. Името e на немски: Donau; на унгарски: Duna; на хърватски: Dunav; на румънски: Dunărea; на сръбски: Дунав или Dunav; на украински: Дунай. Всички изброени имена произлизат от протоиндоевропейското *dānu. Латинската форма Danubius е и име на речно божество.

Извори на Дунав са два:

• Дунав води началото си от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 m) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам нататък реката се нарича Дунав. Адрес: Neuweg 11, 78120 Furtwangen im Schwarzwald, Германия и карта: https://shorturl.at/hnsT4

• Съществува и теория, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстенбергишес шлос“ край град Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. Адрес: Fürstenbergstraße, 78166 Donaueschingen, Германия и карта https://shorturl.at/iCK49

Donaueschingen - град Донауешинген е град в Германия в планинската верига Шварцвалд, намиращ се във федералната провинция Баден-Вюртемберг. Влиза в състава на района Шварцвалд-Бар. Донауешинген се намира при сливането на две реки, които дават началото на река Дунав.

Градът е малък, посетихме извора и за финал ядохме разкошни мелби.

Следващата цел за деня ни беше малкото градче Schiltach - Шилтах е град в окръг Ротвайл, провинция Баден-Вюртемберг, Германия. Шилтах се намира на източната страна на Шварцвалд, при сливането на реките Шилтах и ​​Кинциг, прехода до него ни отне 1 час. Целият средновековен вътрешен град е под закрилата на ЮНЕСКО. Има много дървени къщи, разпръснати из целия град, които датират някъде между 16-ти и 19-ти век. Шилтах е част от туристическия маршрут на Германския път на дървените къщи.

Исторически сгради

• Протестантската градска църква

• Кметство със стъпаловиден фронтон от 1593 г

• Gasthaus zum Adler ("Орелът хотел") от 1604г

• Пазар

• Лутеранска градска църква от 1839–1843 г

• Gerbergase (алея на кожарска фабрика) с Äußere Mühle (външна мелница) от 1557 г.

• Schloßbergstraße (пътят за Schloßberg)

• Städtlebrunnen ("малък градски кладенец") на пазара

• Jägerhäusle ("къщата на ловеца") от 1590г

Това ни беше последния ден на този къмпинг и сутринта трябваше да сгънем палатките и да потегляме към следващиата дестинация. Вечерта се изспа пороен дъжд, едва опазихме палатките и покъщнината. Опасявахме се да не протече самата палатка или пода да не издържи и да намокри целия ни багаж. Беше доста екстремно, след като премина бурята си легнахме, с надежда дъжда скоро да спре и сутринт да има слънце. Утрото беше мрачно, събрахме криво ляво влажните палатки и потеглихме към Mittenwald, Германия, поне не валеше. Прехода ни беше около 4-5 часа, минавайки през Боденското езеро и границата с Швейцария.

По пътя не ни валя много, дори имаше слънчеви моменти. Потеглихме към къмпиг в Mittenwald - https://www.camping-isarhorn.de/home-en.html  без резервация, така и не успяхме да се свържем с тях. Рецепцията отваряше чак в 15 часа и стояхме в напрежение 1 час пред къмпинга. Слава богу съгласиха се да ни вземат, но само за 2 нощувки, а ни трябваха 3. Алпите ни посрещнаха много мрачни, с надвиснал дъжд и докато се регистрираме и намерим място за палатките, започна да вали. Да опъваш палатка на дъж е истински ад. Успях с огромни усилия, опазихме багажа и слава богу не валя дълго. Къмпинга е огромен, ние опънахме до реката и съответно баните и тоалетните не баха много близо. Но като цяло ми хареса къмпинга, много добре поддържан, с разкошна гледка към Алпите.

На следващия ден се редуваха дъжда със слънцето, но успяхме да се разходим.

Посетихме самия град Mittenwald - Митенвалд , койтосе намира в окръг Гармиш-Партенкирхен, Бавария, Германия на около 80 километра южно от Мюнхен между планините Карвендел и Ветерщайн, граничеща с Тирол, Австрия. Митенвалд е най-високо разположеният планински курорт в Германия. В Мителвалд се намира вторият най-високо изкачващ се лифт в Германия – Karwendelbahn. Заедно с Крюн и Валгау общината образува туристическия съюз Alpenwelt Karwendel (Алпийски свят „Карвендел“), който рекламира региона целогодишно като начална точка за спортни дейности и занимания за свободното време като излети, алпинизъм, катерене, алпийски ски и ски бягане. Най-забележителната забележителност в градчето е типичната за района розова римокатолическа църква „Свети Петър и Павел“. Църквата и много от околните сгради, както фирмени, така и частни жилища, са украсени със сложни рисунки по външните стени. От Митенвалд започват туристически пътеки до езерата Лаутерзе и Ферхензе и алпийски пътеки до Карвендел. На територията на общината има писти за алпийски ски и ски бягане. С открития през 1967 г. лифт „Карвендел“ туристите могат да достигнат височина от 2244 метра в гондола с капацитет 35 места, откъдето могат да ходят по панорамна пътека и да започнат планински турове и трасета за катерене.

На разстояние от 15 км се намира Olympiaschanze Garmisch-Partenkirchen. - Garmisch-Partenkirchen, Germany - Гросе Олимпиашанце - хълм за ски скокове, разположен на Гудиберг, южно от област Партенкирхен на Гармиш-Партенкирхен, Бавария, Германия. Това място е традиционно за новогодишните скокове на Турнира на четирите хълма. Хълмът е част от комплекс, който включва още ски хълмове К-80, К-43 и К-20. На Зимните олимпийски игри през 1936 г. мястото е домакин на състезанието по ски скокове и частта за ски скокове от състезанието по северна комбинация. Изходът от ски скока формира ски стадиона, който проведе церемониите по откриването и закриването и зоната за старт/финал на състезанията по ски бягане. Всяка година на 1 януари там се провежда състезание за световната купа като част от турнира на четирите хълма.

От там тръгва и еко пътека към Partnachklamm - Дефилето Партнах (на немски : Partnachklamm) е дълбоко дефиле, което е прорязано от планински поток , Партнах, в долината Райнтал близо до град Гармиш-Партенкирхен в Южна Германия. Дефилето е дълго 702 метра и на места дълбоко над 80 метра. Обявен е за природен паметник през 1912 г. Оттогава ждрелото е благоустроено за туристи и може да се посещава целогодишно. Входната такса се заплаща през лятото между 8 и 18 часа, а през зимата между 9 и 17 часа. Извън тези часове ждрелото може да се посещава на индивидуален риск. По време на снеготопене през пролетта дефилето може също да бъде затворено за кратък период.

Разходихме се около реката, но когато стигнахме до касите (около 1 час спокойна разходка), героите обявиха, че са гладни и уморени и не продължихме нагоре. Върнахме се в къмпинга, към който имаше ресторант и се насладихме на спокойна вечеря с Виенски шницел и местна бира.

На другата сутрин се разделихме трите семейства. Едното остана още една нощувка и са обиколили Алпите, екопътеки и върхове. Другото семейсто пое към Виена, с обиколка на Дворецът „Шонбрун” и нощувка в района на Будапеща.

Ние решихме да потеглим през Алпите към Беловар, Хърватска, където предната година бяхме нощували и бяхме доволни. Избрахме да минем през планините, но без да минаваме през платените тунели. Идеята беше мъжа ми да покара мотора по завоите, а ние да се насладим на красивите гледки. Прехода е около 8 часа.

Макар и малко изморителен да е прехода, гледките са уникални. Единствено съжалявах, че нямах време да спирам. Пристигнахме привечер в Беловар, като се настанихме на същото място като миналата година, но този път ни настаниха на последния етаж - тавански, изключително уютно и красиво. Отново останахме много доволни. Apartments Place4you - https://www.booking.com/hotel/hr/apartment-place4you-bjelovar.bg.html Отново оставихме отпред пред къщата колата с целия къмпинг багаж и отново на сутринта всичко беше наред.

Оставихме част от багажа в апартамента и поехме към центъра на града пеша, около 20 минутна разходка, за да вечеряме. Заложихме отново на сигурното - много ни хареса заведението Caffe i Bistro Franz - https://shorturl.at/pEGKX и пак останахме много доволни!

На другата сутрин рано потеглихме към София. Обърках пътя и тази година, вместо към Стрезимировци, пак минах през КПП Калотина, където ме "очакваха" хиляди гастербайтери и престой от 4 часа. Позитивно настроение, хубава музика и около полунощ си бяхме вкъщи!

Отново уникално пътуване, страхотни дестинации, добри приятели и многооо весели моменти! Навъртяхме около 5-6000 км, похарчихме пак някъде толкова левове, събрахме много спомени.

И вече обсъждаме къде ще ходим през 2024 година!