Из Европа - Унгария, Германия, Франция - част 3

Транзит през Сърбия, Австрия, Словения и Хърватска

На следващата сутрин посетихме малкото градче Kaysersberg - изненада, което се намираше непосредствено до къмпинга. Още когато мислехме маршрути си набелязахме градовете, които искахме да посетим, набелязвахме къмпинги, резервирахме. Но внимавахме да не сме втърде подготвени, за да има такива малки изненади.

Kaysersberg е много сходно с Колмар, но е по-малко, китно и по-спокойно. Отново е като излязло от приказките!

Снимка на Kaysersberg, направена от крепостта над града, източник Google.

Kaysersberg е исторически град и бивша комуна на Елзас в североизточна Франция. Името е немско и означава Императорската планина. Високата крепост, която доминира над града, напомня както за стратегическото му значение, така и за войнственото му минало. Кайзерсберг се намира в кантона Sainte-Marie-aux-Mines, който сам по себе си е подразделение на арондисман Colmar-Ribeauvillé . Бил е в отделна община до 1 януари 2016 г., когато в обединена в новата община Кайзерсберг Виньобле заедно с близките Киенцхайм и Сиголсхайм и остава нейно седалище. Градът се споменава за първи път през 1227 г., когато Фредерик II, император на Свещената Римска империя, закупува замъка и дава заповед за неговото укрепване. През Средновековието Кайзерсберг, член на Décapole , просперира. През 1648 г. градът става част от Франция, въпреки че повечето жители продължават да говорят немски. От 1871 до 1918 г. и (отново от 1940 до 1944 г.) Кайзерсберг принадлежи на Германия. През 2017 г. Кайзерсберг беше избран за Village préféré des Français (село, предпочитано от французите). Жителите се наричат ​​Kaysersbergeois .

Кайзерсберг е исторически град, който е съхранил много архитектурни паметници. Те включват:

• Église Sainte-Croix , чиито най-стари части датират от 13 век 

• Hôtel de ville (кметство), 16 век, ренесансов стил 

• Параклис Оберхоф, 14 век 

• Параклис Сен Мишел, 16 век 

• Château de Kaysersberg или Schlossberg , 13 век, частично разрушен 

Освен факта, че елзаското вино се произвежда на местно ниво, има руините на замъка Кайзерсберг . Руините на Château de Wineck в Katzenthal , Château de Lupfen-Schwendi и Château de Reichenstein в Kientzheim са на пешеходно разстояние.

Отново бяхме във формата аз с колата и кучето, останалите с колела. Kaysersberg беше на около 1 километър от къмпинга, заключихме колелата на входа на селото.

Слдващия преход беше до Riquewhir - преход от 5 км с колело и 10 км с кола. Пътя на колоездачите минаваше през китни лозя, много прах и слънце, доста топло време уцелихме. Аз паркирах в началото на Riquewhir , намерих сигурен паркинг за колелата и зачаках. Завързахме ги и се отправихме да търсим сладолед.

Riquewhir - Риквир (елзаски: Richewihr ; Немски: Reichenweier) е община вд епартамент Горен Рейн в Гран Еств Североизточна Франция. Популярна туристическа атракция заради историческата си архитектура , Riquewihr е известен и с ризлинга и други вина, произведени в селото. Riquewihr изглежда днес горе-долу така, както през 16 век. Намира се на Route des Vins (Пътят на виното), близо до Колмар. Риквир е един от малкото градове в района, който не е пострадал сериозно по време на Втората световна война . Градът е заобиколен от своите средновековни укрепления и се издига от замък от същия период, който днес е музей. Има музей за Елзас по време на Втората световна война и камера за мъчения ( La salle de torture ). Селото е член на асоциацията Les Plus Beaux Villages de France („Най-красивите села на Франция“).

Това ни беше и последния ден във Франция. На сутринта сгънахме палатките и се отправихме към Германия. Прехода беше само 2 часа. Настанихме се в Camping Zur Mühle, Talstraße, Wolfach, Германия - https://camping-zur-muehle.de/ Къмпинга се намира в малко селце в планината, по криви улички, на висок баир. Беше цяло приключение намирането му, още повече се напрегнахме, защото имахме резервации само до Франция включително, голяма грешка. Голяма група сме и в силен сезон трудно се навиват без резервации, повече тази грешка няма да правим. Иначе сами къмпинг е добър, единствено баните и тоалетните са далече, както и баира е известно препядствие. Но за 3 нощувки беше идеален.

Пристигнахме преди обяд и имахме предостатъчно време да обиколим района. Бяхме си набелязали Schwarzwälder Freilichtmuseum Vogtsbauernhof., Музей на открито - Gutach, Germany - Black Forest Open Air Museum https://www.vogtsbauernhof.de/, който беше на 10 км от къмпинга. Разположен между Хаузах и Гутах в Шварцвалд (Германия). Музеят е построен върху фермата Vogtsbauernhof, датираща от 1612 г., която е построена на това място. Други сгради от Шварцвалд са демонтирани, транспортирани до музея и сглобени отново. Семеен билет + куче - 33,5 евро.

Има шест напълно обзаведени ферми:

• Vogtsbauernhof – построен на мястото, надморска височина 260 м, през 1612 г. Вътре е изложба на типична работа, извършена от пътуващи занаятчии.

• Хотценвалдхаус – от Хоценвалд , н.в. 920м. Построен през 1756 г. Изложба на текстилни занаяти от Шварцвалд.

• Фалкенхоф – от долината Драйзам , надморска височина 530 м. Построен през 1737 г. Изложбите са за млекопроизводство и животновъдство в Шварцвалд и сравнение на исторически и съвременни източници на светлина.

• Шауинсландхаус – от Шауинсланд , надморска височина 1100 м. Построен през 1730 г. Изложба на дървообработващи занаяти.

• Hippenseppenhof – от Furtwangen-Katzensteig, кота 920 m. Построен през 1599 г. Изложби на часовници и традиционни костюми от Шварцвалд.

• Lorenzenhof – от Оберволфах в долината Кинциг , 350 м. Построен през 1608 г. Изложби за управление на горите и духане на стъкло и колекция от местни камъни и минерали. 

Има и Ortenauhaus от Durbach. Жилищната сграда е построена през 1775 г. и реновирана през 1961 г. Мебелите са от 1961 г. и показват живота през 20 век. 

Други сгради включват вила за работник (1819) и стопански постройки, включително мелница (1609), дъскорезница (1673), хамбари, сергии, параклис (1736), склад (1601–1746) и бабина къща ( Leibgedinghaus, 1652).

Около сградите има селскостопански животни и билкова градина с над 130 лечебни билки. Демонстрации на изложби илюстрират занаятите, инструментите, обичаите, традициите, работата и бита от миналото.

Музеят е отворен всеки ден от края на март до началото на ноември. Швърди се, че е най-посещаваният музей на открито в Германия и един от най-посещаваните в цяла Европа, с повече от 250 000 посетители годишно. От откриването си музеят е привлякъл над 13,5 милиона посетители. Успяхме за около 2 часа да го заргледаме, накрая затвориха и културно ни помолиха да си тръгнем.

Имахме още малко време и решихме да отидем до Triberg Waterfalls - Водопадите Триберг са водопади близо до Триберг в Шварцвалд в Баден-Вюртемберг (Германия). Със спускане от 163 м той е един от най-високите водопади в Германия и забележителност в района на Шварцвалд . Над Триберг , в средата на Шварцвалд, река Гутах се спуска на седем големи стъпала от леко вълниста висока равнина в скалиста V-образна долина. В Триберг, в дъното на водопада, дълбоката долина образува котловина, широка точно за малък град. Стръмният басейн и водопадите първоначално са били образувани от два разлома в гранита и след това от ледници по време на няколко заледявания от плейстоцена.

Триберг със своите водопади е популярно туристическо място, привличащо всяка година голям брой местни и чуждестранни туристи. Горната част на водопада е по-малко зрелищна. Тук водата се използва от малка и много стара водноелектрическа централа.

Имаше каса и беше затворено за посетители, но влязохме от страната на изхода и успяхме да ги видим частично.