Будапеща, Унгария

Будапеща за рождения ми ден в периода 26.06 – 29.06.2025 г.

Имам рожден ден в края на юни и решихме да направим кратка екскурзия, като заведем и наши роднини на близка дестинация с кола. А кое е най-магичното място, което винаги ни е харесвало - Будапеща! Много любим град на цялото ни семейство и идеална дестинация, която да я споделим с близките ни, които не са я посещавали.

За трети път посещаваме Будапеща, но този път си направихме план на всички по-важно места, които до сега сме виждали, плюс нови обекти. Както знаете Будапеща възниква като обединение на Буда, Пеща и по-малкото селище Óbuda (Стара Буда) -  градовете са обединени през 1872 г.. За това и ние планувахме 3 дневната ни екскурзия, като я разделихме на три зони - Буда, Пеща и Градския парк.

Намерихме в букинг апартамент на 15 минути пеша от центъра: VISEGRADI40 quality apartments - https://www.booking.com/Share-niks2J - добро съотнощение цена-качество-локация и останахме доволни. Нямаше собствен паркинг, паркирането на улицата е безплатно уикенда, а на 5 минути има платен паркинг Outdoor parking lot 1 до Мола - Westend City shopping center. Охраняем паркинг с бариера, 4000 форинта/20 лв за 24 часа и се плаща с карта на автомат.

Потеглихме от България около 23 часа вечерта в четвъртък, пътувахме много спокойно цяла нощ и около 8 часа в петък бяхме пред паркинга. Оставихме колата и закусихме в Мола. Настаняването беше след 14 часа, като собствениците каза, че ако са готови по-рано ще ни известят. Отправихме се на лежерна разходка до парламента. Времето беше много горещо и коло 12 часа се усещаше като в пещ. След разходката се настанихме и решихме да починем 2-3 часа заради нощния преход и горещината.

Към 17-18 часа се отправихме, доволно отпочинали към района около Парламента и новата част на града - Пеща. Тя е равнинна, оживена, със съвременни сгради, булеварди и културен живот. Планувахме да посетим Парламента, Обувките на Дунав, Базилика „Свети Стефан“, Мостовете, пешаходната улица покрай река Дунав и да се загубим из малките улички.

Унгарският парламент (Országház) в Будапеща е една от най-впечатляващите и известни сгради в Унгария и символ на града. Местоположение: на дясния бряг на река Дунав, в центъра на Будапеща. Строителство: между 1885 и 1904 г., в чест на 1000-годишнината на Унгария. Архитектура: неоготически стил с елементи от ренесанса и барока. Размери: Една от най-големите парламентарни сгради в света; 691 стаи, 268 метра дължина, 123 метра ширина; Главната купола е висока 96 метра, символизираща 896 г. – годината на маджарската колонизация на Панонската низина. Съкровищницата на короната – тук се пази свещената унгарска корона. По протежение на сградата има над 40 скулптури на унгарски крале, национални герои и видни личности. Сградата е симетрична, с две идентични крила. Външната архитектура включва 365 стълбища, 13 входа и 27 врати – символични числа за календарни и религиозни значения. Посещения: само с организирани обиколки, достъпът е ограничен.

Мемориалът "Обувките" на брега на Дунав е интересно и силно напомняне за безчинствата на фашистката унгарска партия "Стрелкови кръст" по време на Втората световна война. Именно тази войнстваща нацистка партия екзекутира в края на 1944 г. и началото на 1945 г. до 3500 унгарски евреи от гетото в Будапеща на брега на Дунав. На групи те винаги завличали по няколко десетки души на брега на Дунав, нареждали им да си събуят обувките, за да бъдат използвани за други хора, и ги екзекутирали, като ги застрелвали в главата. Телата падали в Дунав, чиито бързи води ги отнасяли в неизвестна посока. Мемориалът под формата на няколко десетки стоманени обувки се отнася именно за жертвите, които са били разстреляни тук. Символизира невинността и човешката трагедия по много силен и прост начин.

Верижният мост (Széchenyi Lánchíd), построен през 1849 г., е първата връзка между тогавашните независими градове Буда и Пеща. Мостът е дело на граф Ищван Сечени, който донася парна машина в Унгария и основава Унгарската академия на науките, и е проектиран от британските инженери Уилям и Адам Кларк.

Базиликата „Свети Стефан“ (Szent István-bazilika) е една от най-значимите религиозни и архитектурни забележителности на Будапеща. Местоположение: в центъра на Пеща, близо до булевард Андраши и площад Сент Ищван. Строителство: между 1851 и 1905 г., след продължителни строителни процеси и преустройства. Архитектура: неокласическа с елементи от неоренесанса и неоготиката. Купол: височина 96 м, една от най-високите сгради в Будапеща, равна на височината на Унгарския парламент, което символизира равенството между църквата и държавата. Съкровищницата на Свети Стефан: тук се пази ръката на Свети Стефан, първия крал на Унгария, обвита в злато и скъпоценности. Витражи и фрески: впечатляващи стенописи и цветни витражи, разказващи библейски сцени. Куполът: предлага панорамна гледка към Будапеща, до която се стига чрез стълбище или асансьор. Базиликата е кръстена на Свети Стефан, първият крал на Унгария, почитан като основател на унгарската държавност и християнството в страната. В базиликата се провеждат концерти на орган и класическа музика, което е много популярно сред туристите. Вход: базиликата е отворена за посетители, но за качване на купола се плаща билет.

Авеню Андраши (на унгарски: Andrássy út) със сигурност е най-известната и най-забележителната улица в Будапеща, на която ще откриете много луксозни бутици, безброй ресторанти и кафенета, както и редица галерии и музеи, дворци и държавни сгради. Известната юбилейна линия на метрото М1, наричана разговорно Földalatti, минава под цялата дължина на булевард Андраши.

В петък сутринта плана ни беше да посетим Буда - старата част на Будапеща, която е хълмиста, спокойна, с историческия дворец и цитаделата. Планувахме качване на фоникуляра и разходка до Двореца, Рибния пазар, Църква „Свети Матияш“. От спирката на фоникуляра си взехме карта на обектите и който имаше желание, си взе двупосочен билет за фоникуляра, който искаше се качи пеша. Пресичайки река Дунав по мостовете покрай Остров Маргарет - Маргит-Шигет, както е известен остров Маргарет на унгарски, е популярно място за отдих през хубавите дни, където можете да посетите голям парк, летен театър и кино, плувен басейн, японска градина или термалните бани Palatinus. От другата страна на реката, когато погледнахме наляво видяхме Парламента в цялата му прелест.

На път за фоникуляра минахме покрай няколко църкви и красиви сгради:

Кабинков лифт Budavári Sikló Историческата фуникулярна железница (Budavári Sikló на унгарски) е пусната в експлоатация през 1870 г., но е напълно разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война, а след това отново е пусната в експлоатация през 1986 г. Той ви отведжда до комплекса на замъка Буда. Ще откриете станцията за качване при портата на тунела под замъка в близост до Верижния мост. Интересен факт е, че кабинковият лифт работи на принципа на шайбата, при който две колички винаги се движат в противоположни посоки по 2 релси. Дължината на трасето е 95 метра, а пътуването отнема около 90 секунди. Билета е 5 000 huf / 25 лв, като се продават само двупосочни пътувания. За нас това беше първия фоникуляр, най които сме се качвали в далечната 2017 г. и сега избрахме да се изкачим пеша, което отнема максимум 5 минути, ако спирате за снимки.

До горната спирка на фуникуляра, точно срещу входа към Будайския замък, се намира Сандор палота (Sándor-palota). Това е официалната президентска резиденция на Унгария. Пред нея се провежда церемонията по смяна на караула – много популярна атракция за туристите, която успяхме да видим и ние. Палатата е построена през 1806 г. и дълго време е служела като резиденция на унгарски министър-председатели. След Втората световна война е силно повредена, но е реставрирана в началото на XXI век и от 2003 г. е президентска резиденция.

Решихме първо да завием на дясно и да направим кръг на всичките забележителности на Хълма. Първо се отправихме към Църквата „Успение Богородично“, по-известна като Матиаш Темпъл (Mátyás-templom / Matthias Church), е една от най-значимите исторически и архитектурни забележителности в Будапеща, разположена в Будайския замък. Местоположение: в сърцето на Будайския замък, на замковия хълм. Строителство: първоначално през 13-ти век (съществувала е постройка от 1015 г. според легендата), основната конструкция е готическа. Архитектура: преобладава готически стил, с впечатляващи барокови елементи от по-късни реставрации. Име: кръстена на унгарския крал Матияш Корвин, който я реконструирал през 15-ти век. Основни забележителности вътре: Интериор: богато декориран с фрески, мраморни олтари и скулптури; Кралски коронации: църквата е използвана за коронации на унгарски крале, включително на император Франц Йозеф и кралица Елизабет; Кулата: красива кулна структура, предлагаща панорамна гледка към Будайския замък и Дунав; Орган и музика: известна със своите концерти на орган, особено класическа и религиозна музика. Покривът е декориран с цветни керамични керемиди от Zsolnay – отличителен знак за унгарската архитектура. В църквата са се провеждали кралски сватби, коронации и други исторически церемонии. Вход: платен билет за туристи, обикновено включва разглеждане на интериора и кулата.

Ето и карта на хълма:

Рибарският бастион (Halászbástya) е една от най-фотогеничните забележителности на Будапеща, разположена в Будайския замък, с прекрасна панорамна гледка към Дунав и Пеща. Местоположение: на Будайския хълм, в непосредствена близост до Матиаш Темпъл. Строителство: построен между 1895 и 1902 г. като част от празнуването на 1000-годишнината на Унгария. Архитектът Frigyes Schulek е използвал исторически мотиви, комбинирани с декоративни елементи, за да създаде „средновековен“ вид. Архитектура: неоромански стил, с девет кули, представляващи деветте племена на маджарите, които са дошли в Панонската низина през 896 г. Основни забележителности: Панорамни тераси: оттук се открива впечатляваща гледка към река Дунав, Парламента и Пеща – едно от най-добрите места за снимки; Кулите: декоративни и лесно достъпни, с приятни алеи за разходка; Статуята на Свети Ищван: монумент пред Рибарския бастион, символ на унгарската държавност; Историческа символика: името идва от рибарския цех, който е защитавал тази част на градската стена през Средновековието. Вход: външните тераси са безплатни, а за кулите се заплаща малка такса.

Когато продължиш на дясно по уличките, накря се озоваваш пред Сграда на Националния архив на Унгария (Magyar Nemzeti Levéltár), която се намира в Будайската крепост (Castle District) – на площад Szentháromság tér. Построена е между 1913–1923 г. по проект на архитекта Саму Печи. Стил: неоготика с елементи на народен сецесион – характерна за началото на XX век унгарска архитектурна школа. Сградата е център на Националния архив на Унгария, където се съхраняват документи за историята на страната от Средновековието до днес. Архивът е създаден още през 1756 г. от Мария Терезия, но е преместен в Будайската крепост през XX век. Не е типичен туристически обект, но сградата се откроява сред архитектурните забележителности в Castle District.

Непосредствено срещу нея се намира Кулата „Мария Магдалена“ (Mária Magdolna-torony, Church of Saint Mary Magdalene) - една от най-интересните и по-малко познати забележителности в Castle District в Будапеща. Построена е през XIII век като „Църквата на св. Мария Магдалена“ – храм за унгарското население на Буда (за разлика от църквата „Св. Матияш“, която е била за германската общност). По време на османската окупация (1541–1686) е превърната в джамия. След освобождението от османците църквата отново е католическа, по-късно се използва и от францисканците. През Втората световна война сградата е силно повредена при бомбардировки. В комунистическия период (1950-те) остатъците от църквата са разрушени, но кулата е оставена като исторически паметник. Оцелялата кула е реставрирана и се издига на площада Kapisztrán tér. От 2017 г. кулата е отворена за посетители – има експозиция и може да се изкачи. От върха се открива панорамна гледка към Дунав, Парламента и Пеща. Когато ние отидахме беше затворено.

Пред кула „Мария Магдалена“ (на Kapisztrán tér) има един своеобразен метален полукръг / арка с прозорец, който всъщност е мемориален релеф. Това е бронзов (меден) барелеф, изобразяващ сцена от коронацията на св. Ищван (Стефан), първия крал на Унгария. Разположен е на открито, като част от мемориален ансамбъл пред кулата. Полукръглата форма и „прозорецът“ дават усещането, че гледаш към миналото като през историческа рамка. Изработен е в съвременен стил, но с препратка към средновековната символика. Той е поставен там, защото кулата и църквата „Св. Мария Магдалена“ имат особено значение за унгарската национална памет – именно там са се молили унгарците още преди създаването на кралството.

Завихме на ляво, на път за замъка Буда и попаднахме на „Лабиринта на замъка Буда“ (Budavári Labirintus) – мрежата от пещери и тунели под Будайския хълм. Това е едно от най-тайнствените места в Будапеща. Под Будайската крепост има естествени варовикови пещери, образувани от топли извори. Още през Средновековието хората разширяват и свързват пещерите, за да се използват като складове, скривалища и убежища. По време на османската окупация там са били дори подземни кухни и затвори. Във Втората световна война тунелите са използвани като бомбено укритие и военна болница. Част от подземията са превърнати в туристическа атракция, известна като Labirintus - там могат да се видят реконструкции на средновековни сцени, статуи и барелефи, специални експозиции за граф Дракула, който според легендите е бил затворен там за кратко. Има и „тъмна зона“ – участък, в който туристите вървят в почти пълен мрак само със светлината на фенерчета. Разходката из тунелите е около 1–1,5 часа, ние се разходихме съвсем накрадко от входната врата до касите - около 100 м.  

Продължихме към замъка и попаднахме на Фонтанът на крал Матиаш (Mátyás-kút) в двора на Будайския замък в Будапеща. Построен е през 1904 г. от скулптора Алажош Штробл. Представя крал Матиаш Корвин (1458–1490) – един от най-обичаните унгарски владетели, известен с реформите си и културния разцвет при неговото управление. Изобразен е момент от лов, при който кралят стои гордо над уловен елен. Около него има ловци, кучета и музикант с рог. Често е наричан „унгарската Треви“, защото е внушителен и разположен като театрална сцена. Има легенда, според която младата селянка Илона (любимата на крал Матиаш) е представена сред фигурите.

Будайският замък (или Budai Vár на унгарски, известен също като Будайски кралски дворец) е исторически комплекс, разположен на хълма Буда в Будапеща, Унгария. Той е един от символите на града и част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Построен през 13 век като укрепена резиденция за унгарските крале. През вековете е разрушаван и реконструиран многократно, особено след Втората световна война. Съвременният му вид е резултат от реставрации през 20 век, съчетаващи готически, бароков и модернистичен стил. Основни забележителности - Национална галерия (Magyar Nemzeti Galéria) – показва унгарско изобразително изкуство от Средновековието до съвременността; Историческия музей на Будапеща (Budapesti Történeti Múzeum) – представя историята на града и замъка; Библиотека Széchényi – с редки ръкописи и ценни книги; Външни дворове и градини – чудесни за разходка с панорамна гледка към Дунав, Парламента и Пеща.

На горнатта спирка на фоникуляра, в началото на деня ни в Буда попаднахме на първата миниатюра, част от десетките мини статуи из Будапеща на скулптора Михай Колодко и решихме да приклюим деня в издирването им.

Миниатюрни фигурки от партизанския скулптор Михай Колодко са разпръснати около ключови забележителности и гледни точки на Будапеща. Лесно се вписват в нестандартна пешеходна обиколка, малките статуетки изобразяват произволни аспекти от унгарския живот - като например анимационния герой с големи уши Коцкафюлу нюл до горната станция на фуникуляра, забележите кубче на Рубик и отпуснат танк, търкалящ се по Бем ракпарт и много други. Намерихме около 10-тина.

Михайло Колодко (на унгарски: Mihály Kolodko) е украинско-унгарски скулптор, роден на 17 май 1978 г. в Ужгород, Украйна. През 2002 г. завършва Академията за изкуства в Лвов със специалност „монументална скулптура“. През 2017 г. се премества в Унгария, където продължава да създава миниатюрни скулптури, които често се поставят нелегално в различни части на Будапеща. Тези скулптури често отразяват социални и политически теми, включително войната в Украйна. Творбите му са вдъхновени от стила на Банкси, като използва скулптурата, за да провокира и вдъхновява.

Събота я посветихме на Градския парк (Városliget), в койото се намираха Площада на Героите, Замък „Вайдахуняд“, Спа център Széchenyi и зоологическата градина и заслужава да им посветите един цял ден.

Площадът на героите (Hősök tere) е един от най-известните и значими площади в Будапеща, Унгария. Площадът е символ на унгарската история и национална идентичност. Построен е в 1896 г. по случай 1000-годишнината от основаването на Унгария. Представя 7-те водачи на маджарите, които са дошли в Панонската низина, както и други важни фигури от унгарската история. В центъра стои Колоната на хилядолетието, а около нея са поставени статуи на владетели, херцози и национални герои. Основни забележителности - Колоната на хилядолетието – 36-метрова колона с архангел Гавраил на върха; Символични статуи на унгарски владетели и герои – подредени в полукръг; Там се намират Музей на изящните изкуства (Szépművészeti Múzeum) – западната страна на площада и Художествена галерия на Милениума (Műcsarnok) – източната страна на площада.

Замъкът Вайдахуняд (Vajdahunyad vára) е живописна архитектурна забележителност, разположена в Градския парк (Városliget). Той е известен с това, че съчетава различни архитектурни стилове и е част от символичните постройки на 1000-годишнината на Унгария. Построен през 1896 г. за стоте години на Унгария. Оригинално е бил временен павилион, но заради популярността му е реконструиран и превърнат в постоянен замък. Архитектурата му е еклектична, съчетавайки готически, ренесансов, романски и барокови елементи. Името идва от истинския замък Вайдахуняд в Трансилвания, Румъния. Основни забележителности: Разнообразие от стилове: всеки фасаден елемент е вдъхновен от различен исторически период и регион на Унгария; Вътрешни експозиции: Дом на селското стопанство (Agricultural Museum), който е най-големият аграрен музей в Унгария; Околна зона: красиво езеро с възможност за лодка през лятото и пързалка през зимата.

В двора на Замъка Вайдахуняд има бронзова статуя на дявола, известна като “Diabló” или “Little Devil”. Според традицията, докосването на статуята носи късмет или сбъдване на желание.

Спа центърът Széchenyi (Széchenyi Gyógyfürdő) е най-големият и един от най-известните термални комплекси в Будапеща и Европа. Разположен е в Градския парк (Városliget) и предлага уникална комбинация от история, архитектура и лечебни минерални води. Откриване: 1913 г., построен в необароков стил с впечатляваща фасада и вътрешни зали. Минерална вода: водите са с температура около 74–77°C и са богати на калций, магнезий, бикарбонат и сулфати – полезни за стави, мускули и общо релаксиране. Видове басейни: 18 различни басейна – открити и закрити, с топла и студена вода, джакузи и вълнови басейни. Основни забавления и услуги: Открит басейн: огромен термален басейн на открито, често с игра на шах и маси в самия басейн. Закрити басейни: различни по температура и функции – за релаксация, терапия или спорт. Сауни и парни бани: традиционни финландски сауни, инфрачервени кабини и парни бани. Масажи и спа терапии: класически масажи, лечебни терапии и козметични услуги. Термална терапия: препоръчително за хора с проблеми със стави, мускулни болки или хронични заболявания. Széchenyi е един от първите термални комплекси с модерна система за отопление на басейните в Европа. Често се организират вечерни спа партита („Sparty“) с музика и светлини – популярно сред туристите. Билети: различни опции – за половин ден, цял ден или само за сауна/спа зони.

Хапнахме традиционния Лангош и се отправихме към Зоологическата градина.

Зоопаркът и Ботаническата градина в Будапеща са част от един комплекс, разположен в Градския парк (Városliget), и са сред най-старите и популярни такива в света. Будапещенски зоопарк (Fővárosi Állat- és Növénykert) е основана през 1866 г., което я прави едина от най-старите зоопаркове в Европа. Известен е със своята архитектура от края на 19-ти век, включително красиви павилиони и порти. Основни експозиции: Африкански савани: жирафи, зебри, носорози; Азия: панди, тигри, маймуни; Унгарска флора и фауна: местни животни и растения; Аквариум и терариум: тропически риби, влечуги, амфибии.

Ботаническата градина е разположена в същия комплекс, но включена в зоопарка – много растения са интегрирани в експозициите на животните. Представя тропически растения, кактуси, орхидеи и местна флора. Стъклени оранжерии с тропически растения са особено впечатляващи.

На другата сутрин потеглихме рано сутринта за България.