Полша с Еразъм 2025 - част 3

Последният ни свободен ден го посветихме на гр. Гданск.

Погледнахме разписанията на влаковете от гр. Лешно и трябваше да избираме между гр. Краков - около 4 до 5 часа в посока или 3 часа и половина до гр. Гданск в поскока. Не беше трудно да изберем, хванахме възможно най-ранния влак и в 11ч бяхме в Гданск. Влака за навръщане беше в 18 часа и това ни даваше няколко часа разходка. Определено недостатъчно, но по-дорбе от нищо.

Град Гданск е очарователен, напомня малко на Амстердам, Нидерландия и определено остана в сърцето ми.

Dworzec PKP Gdańsk Główny - Централната гара на Гданск

Град Гданск или Данциг/ Gdańsk/ Danzig е шестият по големина град в Полша, най-важното полско пристанище и столица на Поморското войводство. Гданск се намира в устието на река Мотлава и е разположен на южния край на Гдански залив, близо до град Гдиня и курортния град Сопот; те образуват метрополис, наречен Триград (Trójmiasto), с население от приблизително 1,5 милиона души. Гданск е споменат за първи път през 997 година в летопис за Св. Адалберт Пражки с името – Gyddanyzc. Археологическите разкопки установяват, че на територията на Гданск е имало поселение още през V век. В резултат на разделението на Полша през 1793 година градът е присъединен към Кралство Прусия, в което остава до края на Първата световна война. Според Версайския мирен договор Гданск получава статут на свободен град, управляван от Общество на народите. През 1939 година Третият райх си връща града. След края на Втората световна война Гданск преминава към Полша, с което от Германия са отделени региони от изключителна важност за историята и културата на немския народ. Градът е център на нефтохимическо и машиностроително производство.

Съвременният град е оформен от обширни промени в границите , експулсиране на немскоговорящи и полско преселване след 1945 г.

През 80-те години на миналия век Гданск е родното място на синдиката и движението „Солидарност“, съосновано от Лех Валѐнса (на полски: Lech Wałęsa) - корабостроител, по-късно активист и полски политик, един от първите синдикалисти и активисти за човешки права в Полша, които спомагат за ускоряването на краха на комунизма в Европа. Солидарност (Solidarność) е първия независим синдикат в Съветския блок. Лех Валенса е носител на Нобелова награда за мир за 1983 година. Президент е на Полша от 1990 до 1995 г.

Градът е дом на Гдански университет, Гдански технологичен университет , Националния музей , Гдански шекспиров театър, Музея на Втората световна война, Полската Балтийска филхармония, Полската космическа агенция и Европейския център за солидарност. Сред най-забележителните исторически забележителности на Гданск са кметството, Зелената порта, Артусовият двор, фонтанът на Нептун и църквата „Света Мария“ – една от най-големите тухлени църкви в света. Градът се обслужва от летище Гданск „Лех Валенса“, третото най-натоварено летище в страната и най-важното международно летище в Северна Полша.

Бронзовата статуя е посветена на Йоханес Хевелий, астроном от 17-ти век, смятан за основател на селенографията(Селенографията е наука, която изучава повърхността и характеристиките на Луната), политик, общински съветник и кмет на Гданск. Тя е проектирана от Ян Шчипка и е открита на 28 януари 2006 г.

Гданск е един от най-посещаваните градове в Полша, като през 2024 г. е приел 4,5 милиона туристи. Градът е домакин на Панаира на Свети Доминик, който датира от 1260 г., и се счита за едно от най-големите търговски и културни събития в Европа. В анкета за качество на живот от 2019 г. Гданск се класира на най-високо място сред полските градове. Историческият център на града е включен в списъка на националните паметници на Полша. През 2025 г. Гданск става град на литературата на ЮНЕСКО.

Голямата мелница (полски : Wielki Młyn; немски: Große Mühle ) е водна мелница от 14-ти век , разположена в Стария град на Гданск, захранвана от канала Радуня. Построена е през 1350 г. и е функционирала като водна мелница до 1945 г. Тогава е била многофункционална сграда и търговски център, а от 2021 г. в нея се помещава Музей на кехлибара. Вписана е в списъка на регионалното културно наследство

Църквата „Света Екатерина“ (на полски : Kościół św. Katarzyny, на немски: Katharinenkirche ) е най-старата църква в Гданск, Полша. Въпреки че строежът ѝ започва през 1220-те години, тя е претърпяла много ремонти и допълнения, за да достигне пълния си размер. Дизайнът в готически стил включва параклиси, висок двускатен покрив, квадратен план на етажа, сводове и други.

Тя е била протестантска църква от 1545 г. до края на Втората световна война през 1945 г., след което е върната на католическата църква .

76-метровата кула, покрита с барокови шпилове, помещава карильон с 50 камбани. Карильонът бие на всеки час, от 50-годишнината от избухването на Втората световна война.

През 2006 г. претърпява голям пожар, в резултат на който покрива се срутва.

Сградата от 14-ти век включва гробницата на Хевелий, поради неговата отдаденост на ролята му на църковен администратор. Някога е била енорийската църква на Стария град.

Домът на гилдията на мелничарите е построена на канала Радуня през 1894 г. под патронажа на църквата „Света Екатерина“ . Всъщност тази сграда първоначално е построена през 1831 г. на улица „На пясках“ (бивша „Ам Санде“ в периода на Данциг), улицата, която е успоредна на канала Радуня. Тя е деконструирана и впоследствие реконструирана на сегашното си място, зад Голямата мелница.

От близкия Мост Хлебови (англ. Bread Bridge ), известен на местно ниво като „Мостът на любовта“, гледката към къщата на гилдията на мелничарите често е наричана „гледката, която никога не се променя“.

Market Hall - покрития пазар, който в момента беше в ремонт

Голямата оръжейна (полски : Wielka Zbrojownia; немски : Großes Zeughaus) е бивш арсенал от 17-ти век, разположен до търговския център Тарг Венглови в Гданск - днес тук се помещава Академията за изящни изкуства. Тя е в списъка на регионалното културно наследство. Смята се за най-великия пример за маниеристката архитектура в Гданск.

В момента вътре имаше арт магазини:

Golden Gate или Златната порта - историческа ренесансова градска порта, която се намира в рамките на Кралския път, най-известната част на Стария град и е една от най-забележителните му туристически атракции. Създадена е през 1612–1614 г. на мястото на готическа порта от 13-ти век, Брама Дълга улица (Brama Długouliczna). Намира се в единия край на Улица Дълга (Ulica Długa), където заедно с Брама Вижина (Brama Wyżynna) и Вежа Виженна (Wieża Więzienna) е част от старите градски укрепления.

Мъченическата камера (на немски: Peinkammertor) е построена през втората половина на 14 век като средновековно укрепление на главния град в Гданск . Заедно с Затворническата кула тя е образувала предпортния комплекс (барбакан) на улица Длуга. Мъченическата зала е построена отново между 1593 и 1604 г. от Антони ван Обберген, с декорации от Вилем ван дер Меер (включително скулптурата на обезглавен ключодържател). Затворническата кула достига сегашната си височина през 1508–1509 г., благодарение на Михал Енкингер .

След изграждането на съвременни укрепления, цялата структура е преустроена в камера за мъчения, съдебна зала и затвор. От източната страна на Затворническата кула се е намирал позорен стълб, място на много екзекуции. В момента Камерата за мъчения е дом на филиал на Гдански музей.

Кото като погледнете пред Златната порта, ще видите улица Длуга ( на полски: ulica Długa; на немски: Langgasse ), известна като Дългата алея , която е една от най-забележителните туристически атракции в град Гданск. Тя води от Златната порта (Złota Brama ) до Дългия пазар (Długi Targ ) и Зелената порта (Brama Zielona) и е част от Кралския път, най-известната част от историческия център на града и е една от най-забележителните му туристически атракции.

По улица Длуга се намира Къщата на Уфаген, в която днес се помещава филиал на Гдански музей, който се намира близо до Лъвския замък и Главното кметство . По-нататък по маршрута, по Длуги Тарг, се намират Дворът на Артус, следван от Фонтана на Нептун, Новата къща на журито, Къщата на Стефенс, и Зелената порта.

"Main" Town Hall - Главното кметство на полски: Ratusz Głównego Miasta; на немски: Rechtstädtisches Rathaus) е историческо кметство, разположено в центъра на града. Това е един от най-добрите примери за готико - ренесансови исторически сгради в града, построен на кръстовището на улица Дълга (Дългата алея) и Дългия пазар (Дългият пазар), в най-популярната част на Гданск. Тук се помещава Историческият музей на град Гданск.

Фонтанът на Нептун и Długi Targ (Дългият пазар), на заден фон е къщата на Стефенс, известна със своите склуптори на покрива

Зелената порта

Гдански кран (на полски: Żuraw gdański; на немски: Danzig krantor) или Портата на крана (на полски: Brama Żuraw) е кран от 15-ти век, разположен в центъра на Гданск , Полша, на река Мотлава. Една от най-известните структури и туристически атракции на града, той е бил най-големият пристанищен кран в средновековна Европа и в момента е включен в списъка на регионалното културно наследство. Кранът се намира на брега на Мотлава, като самият кран се простира към реката, за да товарят и разтоварват товари от кораби. Многократно обявяван за една от най-емблематичните забележителности на Гданск и за символ на града. В момента в него се помещава филиал на Националния морски музей.

Гдански кран, най-големият средновековен пристанищен кран, завършен през 1444 г.

Гданск има редица исторически църкви, включително църквата „Света Екатерина“, църквата „Свети Никола“ и църквата „Света Мария“ ( Базилика Мариацка ). Църквата „Света Мария“ е градска църква, построена през 15 век и е една от най-големите тухлени църкви в света.

Кралски параклис - Реставриран католически параклис, построен през 17-ти век, известен с бароковия си дизайн.

Църквата „Света Мария“ (на полски: Bazylika Mariacka, на немски: St. Marienkirche) е римокатолическа църква и съкатедрала, разположена в центъра на Гданск. Завършена през 1502 г. в архитектурен стил тухлена готика, тя е една от най-големите тухлени църкви в света и сред най-важните забележителности на града, известна на жителите му като Гданската корона (на полски: Korona Gdańska ). Заедно с Оливската катедрала, тя обслужва Гданската архиепископия. С капацитет от над 25 000 места и обем от приблизително 155 000 кубически метра (5 500 000 кубически фута), тя е една от трите най-големи тухлени църкви, строени някога, заедно със Сан Петронио в Болоня и Фрауенкирхе в Мюнхен. Тя е била и втората по големина лутеранска църква в света от 16-ти век до 1945 г. Конструкцията е дълга 105,5 метра, а нефът е широк 41 метра; общата ширина на църквата е 66 метра. Вътрешната височина се оценява на 29 метра в максималната точка. Църквата е украсена отвътре с няколко шедьоври на готическата, ренесансовата и бароковата живопис. Най-забележителният от тях е копие на картината на „Страшният съд“ от фламандския художник Ханс Мемлинг, която понастоящем се съхранява в Националния музей в Гданск. Други произведения на изкуството са прехвърлени в Националния музей във Варшава през 1945 г. Едва през 90-те години на миналия век няколко от тях са върнати в църквата.

Страшния съд

Улица Мариацка (Ulica Mariacka) в Гданск е историческа, живописна пешеходна улица, известна с уникалната си, реконструирана средновековна архитектура, калдъръмена, тясна уличка и емблематични магазини за кехлибар. Разположенае между базиликата „Света Мария“ и река Мотлава, тя включва емблематични тераси, гаргойли и очарователни кафенета.

Коледния базар на Гданск - огромен, вкусен, разкошен. Той е признат за един от най-красивите в Европа, често отличаван заради своята романтична, приказна атмосфера. Опитахме пестния специалитет печена наденица и разкошно греяно малиново вино.

Посетихме коледните базари във всичките градове, в които бяхме - Лешно, Познан, Вроцлав и Гданск и смело мога да кажа, че всичките са много красиви и много ми харесаха. Предлага сходни неща - храна, играчки, много светлини и забавления и всичките заслужават да бъдат посетени.