Котор-Дубровник-Мостар: Част 1

Винаги съм мечтала да посетя Дубровник!

И когато един ден през май 2018 г., отивайки да взема децата от училище срещнах една приятелка и тя каза "Хайде за майските празници да се разходим до Дубровник с децата", аз, разбира се, веднага се съгласих. Първоначално идеята беше за четири дни, но накрая ги увеличихме на шест и се започна с кроенето на планове за маршрут, какво да видим и къде да пренощуваме. Накрая се спряхме на следния маршрут:

София - Нови пазар - Котор - Дубровник - Мостар - Сараево-Мокра гора-Чачак - София - 1600км за 6 дни в периода 22 - 27 май 2018 г.

Направихме необходимите резервации и на 22 май 2018 г. рано сутринта се качихме в колата и потеглихме. Прехода София - Нови пазар е около 350км. Пътуването през Сърбия в тази посока беше много бавно и живописно, безкрайни селца, завои, мостове и тунели, красиви планински гледки.

Пристигнахме късния следобед в крайградски ходел, намиращ се в близост до гр. Нови пазар - Хотел Емро: https://www.tripadvisor.com/Hotel_Review-g1759886-d12921474-Reviews-Rooms_Emro-Novi_Pazar_Central_Serbia.html. И тук започна приключението - хотела се оказа празен и заключен. Попитахме местните и казаха да изчакаме. Разходихме се наоколо се и почакахме 30 мин. Пристигна кола с двама младежи, който ни отключиха както се оказа полузавършения от към строителство хотел и заварихме огромно фоайе, ресторантска част и стърчащи кабели в стените. Развеждайки ни ни казаха да си изберем която искаме стая. Спогледахме се, едва спиращи напиращия смях, посочихме една стая и те побързаха отново да си заминат, оставяйки ни сами в хотела. След малко пристигнаха приятелите ни и смеха отново започна. Децата тичаха доволни из целия хотел, докато и те си избират стая. След това извадихме хладилните чанти и опънахме софрата в празния ресторант. Доволно похапнали, изпили чаша бира и посмяли се доволно се наслаждавахме на тишината и спокойствието. След час пристигнаха месни хора и предполагаме персонал, пуснаха телевизор, извадиха сладкиши, сок и започна веселба.

На сутринта собствениците се появиха, почерпиха ни с кафе и сок, платихме си с карта и обратно в колите в посока Будва.

Прехода Нови пазар - Будва е към 300 км. Както вече казах, преходите тук са много бавни, много завои и е ужасно красиво. Пристигнахме в Будва в дъжд, за това и нямахме много желание за разходка. Спряхме в покрайнините на града и го разгледахме отгоре, бързайки да разгледаме набързо и другите околни градчета, преди да стигнем до Котор и да се настаним. Будва (на сръбски и сърбохърватски Будва и Budva, словашки и турски Будин, старобългарски Бѣдинъ) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Бреговата ивица около Будва се нарича Будванска ривиера и се намира в централното крайбрежие на Черна гора.

Следващото градче беше Бар, там се разходихме по каменистата плажа ивица и в чудесната градина на двореца от края на XIX в. на черногорския крал Никола (прадядо на Симеон Сакскобургготски и дядо на жената на цар Борис III – Йоанна Савойска).

Уви, тук дъжда отново ни застигна и се качихме отново в колите в посока остров Св. Стефан. Островът е заселен и има 3 църкви, като най-старата е посветена на Свети Стефан, а другите 2 - на Александър Невски и на Преображение Господне.

Най-старият запазен документ за острова е от 1431 г., когато неговите жители под османска угроза се поставят под властта на Венецианската република. През 1442 г. е изградена крепостната стена, за да го предпазва от нападенията на османците и пиратите. За съжаление туровете из него бяха приключили за деня, за това се разходихме по крайбрежния плаж.

Пристигнахме в Котор късния следобед, паркирахме колите до моста, водещ към стария град и се отправихме към мястото за нощувка - разкошно апартаментче в стария град - https://www.booking.com/hotel/me/apartments-djukic-old-town.bg.html .

Местоположението е страхотно, в сърцето на стария град, в близост до всички забележителности. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града. Тук имахме 2 нощувки (в периода 23 - 25 май 2018 г.) и предостатъчно време да обходим градчето.

Крепостните стени, които обграждат Стария град на Котор са широки до 15 м и високи до 20 м. В Стария град може да се влезе през три порти. Основна е Морската порта, която е изградена през 1555 г. Отляво на нея има релеф на Свети Трифон и умален модел на града, а отдясно - готически релеф на Дева Мария и Христос. Северната порта е доста по-малка, изградена е през XVI век в чест на победата над османците. Южната порта се е състои от сложен механизъм от три реда врати, построени в различни периоди.

Католическата катедрала "Свети Трифон" е построена през XII в. и може да служи за ориентир из лабиринта на Стария град. Възстановена е в романски стил с барокови и готически елементи, след като по време на земетресение през 1667 г. част от фасадата и кулите й са разрушени. Храмът притежава богата колекция от златни и сребърни предмети на местни майстори, изработени в периода XIV-XVIII век.

Из малките улички намерихме и Музеят на котките, носейки по една детска рисунка с котета за подарък, а те ни подариха календар на музея. Котор е известен с популацията си от котки и те са неразделна част от живота на местните жители, Котката се смята за един от най-неофициални символите на Котор.

Градът е изключително спокоен и красив, разходката из малките улички винаги е интересна - посотяно се натъквахме на красиви сгради, кокетни магазинчета и много усмихнати хора. На площада срещу Морската порта се намира часовникова кула от XVII век. След земетресението от 1979 г. остава леко наклонена на запад.

Которският залив се състои от четири пролива, които се съединяват. Между тях се издигат стръмни скали, които в съчетание с адриатическите води формират уникален пейзаж. В залива има седем острова. Имахме късмет да видим и един от онези гигантски круизни кораби, акостирали в залива.

Очаквайте продължение!