Из Румъния с мотор

Румъния е изключително красива страна, заплени ни още през 2017 година, като част от друго пътешествие с мотора. Тогава минахме през малките селца по поречието на река Дунав и пренощувахме в Тимишоара (Вж. пътеписа за Нова Рок) и още тогава си казахме, че трябва да се завърнем за по-дълъг период.

Планът ни беше отново пътешествие с мотор, преминаване през двата прохода - Трансалпина и Трансфагарашан, също и няколко популярни туристически забележителности в различните градове, който сме си набелязали. Съставихме горепосочения маршрут в следните градове - София - Оряхово - Крайова-Трансалпина - Сибиу - Турда - Брашов - Бран - Синая - Трансфагарашан - Крайова - Оряхово - София с общ преход около 1400 км. Периода беше много важно кога да е подбран, поради надморската височина в проходите и възможността все още да има сняг. Самите проходи са отворени в периода 30 юни - 30 октомври. Навихме още едни приятели с мотори да дойдат с нас.

Решихме да заминем в периода 21 - 29 юли 2018 г. Обменихме пари още в България (курс 10 лев – 23,80 румънски лея) и се отправихме към гр. Оряхово и ферибота, който е през 2 часа - 8, 10, 12, 14, 16, 18ч – цена 4лв за мотор и 2лв пътник. Курсовете му са с толеранс плюс - минус 20 минути.

Първата ни нощувка беше в гр. Крайова и общия ни преход за деня беше 260 км.

Крайова (на румънски: Craiova) е най-големият град в румънския регион Олтения и административен център на окръг Долж. В близост до града минава река Жиу.

Градът е споменат в писмените източници за първи път през XV в., по това време Крайова е бил известен търговски център. Градът е бил част от васалната на Османката империя Влахия, а за кратко (около 20 години) през XVIII в. попада и под Австрийска окупация. В Крайова се е случило и едно важно за българската история събитие – Крайовската спогодба от 1940 г. Според това споразумение, оформено под натиска на Германия, румънците се съгласяват да върнат Южна Добруджа на България.

Тук престоят ни беше една нощувка в Pensiunea Natura https://www.booking.com/hotel/ro/pensiunea-natura.ro.html . Моторите паркирахме на двора и се намираше на 5 минути от центъра. Чудесно място и много близо до центъра. Паркинг на двора.

Епископската Катедрала „Мадона Дуду“ - Църквата Мадона Дуду е по известна като Катедралния храм на Дева Мария и е най- голямата православна църква в Крайова. Тя е построена между 1750-1756 г. по инициатива на Джордже Йон и Константин Фотеску, иконографисана от Джордже Тътъреску. Църквата носи името на иконата на Св. Дева Мария – известна с чудотворна си сила, която според легенда – е била открита върху една черница, днес на това място се издига олтара на катедралния храм. Църквата е построена в стил Бранковяну с три кули. От издигането на сградата през 1756 г., и до днес, храма е претърпял няколко основни ремонта и е бил реставриран неколкократно, през 1842, 1913 и 1942 г.

Центърът на Крайова е богато украсен с цветя и фонтани, а на главния площад се намира статуята на румънския национален герой Михай Витязул – обединител на Трансилвания, Молдова и Влашко. Друга основна атракция на площад Михай Витязул са уникалните за Румъния Пеещи фонтани. Най-забележителната сграда на площада е тази на Общината.

В другия край на главния площад се намира старинната църква „Св. Троица“, построена втората половина на XVIII в. и декорирана от френски майстори. Зад Общината пък може да намерите „Английския парк“ изпълнен с още цветя и декоративна растителност. В парка се намира и паметникът на Александър Йоан Куза – първият владетел на обединена Румъния.

На другата сутрин се отправихме към първия проход - Трансалпина (DN67C). Разположен е в групата на планините Паранг, в Южните Карпати на Румъния и е един от най-високите пътища на Карпатите. Той свързва Новаци, на юг от планината Паранг, със Себеш на север. Пътят е построен при крал Карол II над стар римски път и консолидиран през Втората световна война от германските войски. Пътят има най-високата си точка при прохода Урдел, където котата е 2,145 м надморска височина. Предвид голямата надморска височина пътят е затворен през студените месеци на годината.

Прехода за деня в посока Сибиу е около 350 км и се пътува бавно. Пристигнахме

късния следобед. През града минава река Чибин. Градът е основан в края на XII в. от немски заселници, дошли по покана на унгарския крал Геза II. По-късно в града е основан Саксонския Университет, което го превръща в център на немската общност в Трансилвания. В Сибиу престоят ни беше 3 нощувки в My Place - Cozy rooms - https://www.booking.com/hotel/ro/my-place-cozy-rooms.bg.html . Намираше се над автомивка, паркинг в двора (ако има място) и стаичките са тесни, но като си има в предвид, че само спяхме там, не беше проблем. Пак беше на 5 минути от центъра.

Старият град на Сибиу е изпълнен с постройки изградени предимно в периода XV – XVII в., които са разположени покрай три площада – Големия площад (Piata Mare), Малкия площад (Piata Mica) и площад Алберт Хюет. Именно на площад Хюет се намира основния маркер на града, чиято кула висока 73 м. се вижда и отдалече – Лутеранската катедрала „Св. Дева Мария“ построена в Готически стил през XIV в. Основна забележителност на Големия площад е музеят Брукентал, в който се съхраняват над 1200 картини и около 300 000 книги, списания и ръкописи от отминали епохи. На около 500 метра от Големия площад пък може да намерите Православната катедрала „Св. Троица“. На големия площад се намира и мостът на лъжците - първият железен мост, построен в Румъния през 1859 г. и свързва горния с долния град Именно благодарение на богатата си история и множеството културни събития, които се провеждат ежегодно в града, Сибиу е отличен с приза Европейска столица на Културата за 2007 г.

По време на нашия престой в Сибиу се провеждаше и Red Bull Romaniacs 2018 - мотокрос състезание с участници от цял свят.

В един от дните се разходихме до солната мина в гр. Турда (Salina Turda) - преход 150 км, която включваща три мини - мината Терезия достига най-дълбоко, на 120 метра под земята. Мината Антон е на 108 метра, а мината Рудолф - е на 42 метра. Добиването на сол в този регион датира от 1075 г., като първият официален документ за съществуването на тази мина е от 1 май 1271 г. В мината се слиза както по стъпала (който са доста хлъзгави), така и със стъклен асансьор, но се чака на опашка. Слизането надолу се равнява на 13 етажна сграда. Най-долу се намират и увеселителните атракции – виенско колело, джаги, сувенири и т.н. Температурата под земята е целогодишно около 11-12°C, а влажността ~80%. Входна такса за солната мина в град Турда 30 леи за възрастни(12,60лв), 15 леи за деца, ученици и студенти, 15 леи за пенсионери

След приключване на престоят ни в Сибиу се отправихме към Брашов - преход 150км. Град Брашов (на румънски: Brașov; на унгарски: Brassó; на немски: Kronstadt) е град и административен център на окръг Брашов, Трансилвания, Румъния. От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин. В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.

Черната църква (на немски: Schwarze Kirche; на румънски: Biserica Neagră; на унгарски: Fekete templom), известна и като църква на Света Мария, е лутеранска църква в град Брашов, Румъния. Построена е от трансилванските сакси. Тя е най-голямата постройка в готически стил в страната. Новата църква е построена на мястото на по-стара. Точната година на започването на строителството е неизвестна, но се знае, че е между 1383 и 1385 г. Строителните работници са били българи.

Единият от дните в Брашов беше отреден за посещаване на два замъка. Първият бе Замъкът Бран (на немски: Törzburg; на унгарски: Törcsvár), в село Бран, е близо до Брашов и е популярна туристическа атракция в Румъния. Замъкът се издига на хълм над прохода Рукър – Бран, свързващ румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като Замъка на Дракула (Влад Тепеш)– графа-вампир от книгата Дракула на Брам Стокър, според която обаче замъкът се намира някъде в планините между Трансилвания и Молдавия. През 14 век замъкът Бран е използван за защита от нападенията на османските турци, а по-късно се превръща в митнически пост между Влахия и Трансилвания.

Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, върху който е изграден замъкът, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи. Пред входа на замъка се намира кръст с надпис на старобългарски език.

Входна такса - възрастни 40 леи, пенсионери над 65 год- 30 леи, студенти-25 леи, ученици и деца 10 леи.

Следващият замък е в замакът Пелеш - смятан от мнозина за един от най-хубавите дворцови комплекси в Европа. Двореца е издигнат между годините 1873 и 1883 г. като лятна резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елизабета. Замъкът има 70 помещения. Той е строен за кралска резиденция и неговата представителна част - парадният хол и голямата столова, поразяват със своето изящество. Парадният хол има височината 3 етажа, а големите прозорци и стъкленият таван, украсен с витражи създават усещане за простор и светлина. Стените на хола са украсени с дъбови пана и множество картини. Забележителни са и Златната спалня, Златната стая, Параклисът, кабинетът на принцеса Мария и кабинетът на крал Фердинанд I. 

Входна такса за Замъка Пелишор за тези, които желаят- възрастни 20.00 леи, пенсионери: 10 леи, деца и студенти 5 леи.

Преходът между Брашов и Крайова минаваше през прохода Трансфагарашан.

Трансфъгърашкото шосе (на румънски: Transfăgărăşan, DN7C) е шосе, пресичащо Карпатите и съединяващо историческите области Влахия и Трансилвания през планинската област Фъгърашки планини.Най-високата точка на шосето е на 2034 м и това го прави най-високият път в Румъния. Построено е по заповед на Николае Чаушеску в периода 1970 – 1974 г. за военни нужди. Строителството било строено основно от румънските войници и с армейски ресурси. Причината за започването на този мащабен проект е Операция Дунав – нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г., след което Чаушеску се опасявал да не му се случи същото. За строежа на Трансфъгърашкото шосе били нужни много материали – само динамитът за взривовете бил над 6000 тона. На строежа загинали и 40 души. Също така има история, че Николае Чаушеску е построил Трансфагеранския път (DN7C), само за да надмине Трансалпината.

Днес шосето се смята за едно от най-красивите в света и е забележителност на Румъния.

Имахме една последна нощувка в Крайова, на другата сутрин потеглихме обратно към Оряхово(Оряхово – София ферибот през 2ч – 1, 3, 4, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23ч.) и София. Бяхме изключително доволни и ДА - ще се върнем отново в Румъния.

Относно храната - опитахме няколко ястия от местната традиционна кухня и много ни хареса. Непременно опитайте от шкембето, гулаша и крем карамела. Козуначеното коминче също е много вкусно.