Великден в Македония

За Великденските празници през 2018 г. решихме да се разходим из Северна Македония. Спряхме се на градовете Скопие, Охрид и Дойран, като планът беше да преспим по една нощувка във всеки от тях. Разстоянията бяха кратки и имахме достатъчно време за разглеждане на градчетата и да се насладим на местния дух и кухня.

Първия ден прехода ни беше София - Скопие 245 км. С децата се натоварихме в колата, а милото с мотора и потеглихме. Пътят е сравнително добър, преминаването през границата беше много бързо, има красиви завои, селцата и градовете са много живописни. Пристигнахме ранния обед в дъждовно Скопие. Настанихме се в Хотел Супер 8 - https://www.hotelsuper8.com.mk/ , намиращ се в непосредствена близост до Стария пазар, Калето, река Вардар и центъра на града. Към хотела има паркинг, а закуската беше разкошна и много разнообразна. Все още тук държим първенството по най-добра закуска към хотел.

Скопие (на македонска литературна норма: Скопје; на албански: Shkup или Shkupi, Шкуп, Шкупи, на сръбски: Скопље или Skoplje, Скоплье, на турски: Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония .

Столица е на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират най-важните учреждения на страната – Македонска академия на науките и изкуствата, Скопски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър, както и многобройни индустриални предприятия, осигуряващи половината от производството на Северна Македония.

Разходихме се из Стария пазар (Старата чаршия) и тук сякаш времето е спряло. Тук похапнахме вкусни местни дюнери с телешко месо и се насладихме на шарените витрини на малките магазинчета. Има и дюкяни на различни занаятчии с майсторски изработени изделия и др

В малките улички на пазара е разположен и Куршумли хан (на македонска литературна норма: Куршумли ан) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, Северна Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие (днес в него се помещават експонати от Археологическия музей).

В непосредствена близост до Старата чаршия е и Мустафа паша джамия или Кале джамия (на македонска литературна норма: Мустафа-пашина џамија; на турски: Mustafa Paşa Camii) е мюсюлмански храм. Джамията е един от най-впечатляващите ислямски храмове на Балканите.

Скопското кале ни беше следващата спирка. Това е старата крепост на Скопие, зад която са се отбранявали местните при нападение. Историческите източници сочат, че крепост на това място е издигната през 6 век. От хълма Градище, на който се намира Калето се разкрива панорамна гледка към Скопие.

След Калето се отправихме към самия център на града, който стана популярен с множеството паметници. Централният площад е буквално засипан с монументи на различни исторически личности – цар Самуил, Юстиниан Велики, Гоце Делчев, Кирил и Методий, Даме Груев и още много други. Най-внушителният от всички разбира се е паметникът на Александър Македонски с височина 22 метра. Въпреки, че всичко е доста бутафорно, е интересно да се види. Непременно се разходете и в нощните часове покрай река Вардар - много е живописно.

На другата сутрин, след страхотната закуска напуснахме хотела и се отправихме към Охридското езеро. Преходът ни беше 175 км, отново много красиви гледки, селца и завои. Децата чудесно се забавляваха и нямаше проблем с пътя. Настанихме се в едно чудесно апартаментче Filip Apartments Ohrid - https://www.booking.com/hotel/mk/filip-apartments-ohrid.bg.html . Намира се на пет минути от езерото, чудесни домакини, има и парко място на двора.

Охрид (на македонска литературна норма: Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро в близост до албанската граница. Охрид е столица на Първото българско царство между 992 – 1018 година. Поради значението си за културната и духовната история е известен като българският Йерусалим. Днес Охрид е туристически град от международно значение. Добре запазената стара част на града, средновековната крепост, множеството църкви, манастири и джамии, както и голямото езеро привличат туристи не само от балканските страни и Европа. Значението на града и природата около него са признати от ЮНЕСКО, като през 1979 година Охридското езеро се обявява за световно природно, а на следващата година и Охрид за обект на световното културно наследство.

Разходихме се покрай кристалните води на езерото, в посока стария град. Насладихме се на млаките сергии по протежението му, а децата си избраха една много забавна игра, местно производство.

Следващата ни спирка беше православната катедрала "Света София". Построена е върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VI век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I.

Тя е основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика.

След изместването на столицата на България в Охрид, по времето на цар Самуил в края на X – началото на XI век, църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 година Охридската архиепископия. Има исторически данни, че църквата е изградена (или обновена) по времето на архиепископ Лъв, който е бил начело на Охридската архиепископия през 1035–1056 г. Сведението явно се отнася до изграждането на средната част на църквата, която датира от по-ново време.

Според някои автори основната част на съвременната църква е изградена в XI век, а външния притвор (екзонартекса) – в XIV век по нареждане на архиепископ Григорий. По време на османското владичество в българските земи църквата е превърната в джамия. Днес църквата е под управлението на Дебърско-Кичевската митрополия на Македонска православна църква.

Продължавайки нагоре в стария град достигнахме Античният театър (на македонска литературна норма: Антички театар), който е археологически обект, елинистически театър от края на III - началото на II век пр. Хр. Театърът е разположен в подножието на източния скат на по-високия охридски рид, под Самуиловата крепост, до Горната порта. От него има гледка към Охридското езеро и околните планини.

Продължавайки изкачването по хълмчетата, заобикалящи езерото достигнахме до Охридското кале или Горни Сарай (на македонска литературна норма: Охридско Кале, Горни Сарај), наречена по-късно Самуилова крепост или Самуиловата твърдина (Самуилова тврдина), която е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Северна Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил. Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид и предлага невероятна гледка към езерото. Основите на крепостта са автентични, а нагоре са реставрирани.

Отправихме се към църквата „Свети Йоан Богослов“, известна като „Свети Йоан Канео“ (на македонска литературна норма: „Свети Јован Богослов - Канео“) - православна църква, която е една от най-известните в Охрид, разположена на брега на Охридското езеро, над рибарската махала Канео, чието име носи. Гледките тук са невероятно, много е тихо и одухотворено.

Малките улички на Охрид са много кокетни, изпълнени с малки магазинчета и усмихнати хора.

А местните кръчми предлагат чудесна скара, битов дух и македонска музика.

Приятно уморени и изпълнени със страхотна емоция от видяното до сега, на сутринта се отправихме към последното градче - Дойран и едноименното му езеро. Колкото по на юг се отправяхме, толкова по-топло ставаше времето.

Дойран (варианти Дорян, Догрян, паралелно име Полин, Поленин, Полянин, на македонска литературна норма: Дојран; на гръцки: Δοϊράνη, Дойрани, на турски: Doyran) е бивш град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война.

Днес името Дойран носят 3 села:

-село Стар Дойран (363 жители) в Северна Македония, курорт, център на община Дойран, разположено на мястото на бившия град;

-село Нов Дойран (1 100 жители) в Северна Македония, разположено на 5 километра северно от стария град, възникнало след Първата световна война;

-село Дойран (183 жители) в Гърция, дем Кукуш, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.

Отседнахме в едни приятно апартаментче - , към което собствениците държаха и магазин и беше много удобно. Паркинга беше пред къщата и се намираше на 5 минути от главната улица- Apartmani Tomar https://www.booking.com/hotel/mk/apartmani-tomar.bg.html

Дойранска епопея

След намесата на България в Първата световна война Дойран е отново освободен, този път от сръбска власт, на 19 ноември 1915 година от Втора пехотна тракийска дивизия, като българските части са посрещнати с неописуем ентусиазъм, цветя и викове "ура" . Според Димитър Гаджанов през април 1916 година в Дойран живеят 748 турци и 2452 българи. След спирането на българското настъпление на сръбско-гръцката граница от страна на германското командване, Дойран се оказва на самата фронтова линия и през пролетта на 1916 година населението на града е евакуирано в Струмица и Валандово. Църквата е изцяло унищожена, а материалите от нея са използвани за военните окопи.

В следващите 3 военни кампании – през 1916, 1917 и 1918 г., съглашенските войски правят 5 опита да пробият българската отбрана при Дойран, като и 5-те завършват с неуспех на Антантата и огромни жертви. Особено тежка и кръвопролитна е последната Дойранска битка през септември 1918 година, когато българската Девета пехотна плевенска дивизия, под командването на генерал Владимир Вазов, отблъсква настъплението на четири английски и две гръцки дивизии. В жестоките боеве през Първата световна война целият град Дойран е почти напълно разрушен от съглашенската артилерия и по-голямата част от населението му се изселва в България.

Дойранското езеро, наричано също Гьола (на македонска литературна норма: Дојранско Езеро), е езеро от групата на Егейските езера, разположено в Югоизточна Македония, разделено между Северна Македония и Република Гърция. Дойранското езеро привлича голям поток от туристи и заради лековитата си кал и цъфтежа на богатите на йод водорасли алги, които превръщат водата в лечебна за редица заболявания.

Църквата „Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска православна църква в град Дойран, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Изградена е през 1848 година с доброволни дарения на дойранчани от мияшкия майстор Георги Новаков Джонгар. Построена е на висок хълм над Дойранското езеро. Църквата е катедрала на Поленинската епархия. Иконостасът е бил дело на видния резбар Димитър Станишев.

Заедно с целия град църквата „Свети Илия“ е разрушена през Първата световна война, когато Дойран е на фронтовата линия. Запазена е апсидата и стените, почти до сводовете. През 2003 година започва реконструкция на съборния храм.

Вечеряхме в известния ресторант Фук-Так, намиращ се на брега на езерото. Създаден е от дедо Туше Янев и отваря врати през 1884, което го прави един от най-старите ресторанти на Балканите. И до днес неговите наследници следват духа и гостоприемството на Янев. Беше изключително вкус, домашния хляб няма равен, а накрая ни донесоха и десерти като комплимент на заведението.

На другата сутрин потеглихме обратно към България, изключително доволни от малката ни разходка. Препоръчвам Северна Македония, разкошно място, мили хора, страхотна храна. Избрахме интересен път, успореден на Българската граница, преминаващ през китни селца, гористи местности и прекрасни пейзажи. Минахме през КПП Делчево много бързо.

Дестинация Македония се оказа и евтина, цялото пътуване ни отне 4 дни, 3 нощувки, 4 човека и 2 превозни средства - около 500 - 600 лв.