Алпи 2024 - 3 част

Унгария, Австрия, Германия, Швейцария, Словакия и транзит през Сърбия.

Инсбрук от птичи поглед

По пътя

На сутринта на 06.08.2024 г. ни очакваше преход от 5 часа в посока района около град Mittenwald, Германия. Имахме резервация и се настанихме около обяд в къмпинг Campingplatz Karwendels, Австрия - https://www.karwendelcamp.com/. На 2 километра от границата с Германия. Къмпинга не впечатлява особенно, на две нива и доста тесен, а баните са странни. Любезни домакини, чисто, отдават колела под наем. Имаше свободни места и за 2 нощувки ставаше. А и гледката беш красива.

Имахме достатъчно време и се отправихме към любимия ни Mittenwald, Германия. Миналата година бяхме в друг къмпинг в района и много ни хареса. Дежурния сладолед и вечерна разходка из малките улички, с красивите изрисувани къщи.

На 07.08.205 г. решихме сутринта да се възползваме от колелата под наем в къмпинга. Наем до 13 часа на колело е 20 евро, за цял ден 25 евро. Ние решихме сутринта да караме, а следобеда да отиден до Инсбрук, Аврстрия.

Направихме преход от общо 27 километра 2 от семействата в района. Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Словения и изобщо страните в района са изключително добре органиирани от към вело транспорт. Навсякъде има вело алей, дори между градовете, покрай магистралите, навсякъде. Ние карахме от Австрия към Германия и обратно, през Митенвал, в горички, покрай реки и водопади.

Върнахме в 12,45 часа колелата, сложиха ни ги в сметката, освежихме се и се отправихме към Innsbruck, Austria. Той е столицата на Тирол и петият по големина град в Австрия. На река Ин, при кръстовището й с долината Уип, която осигурява достъп допрохода Бренер на 30 км на юг. В широката долина между високите планини, така наречената Северна верига в Карвенделските Алпи (Hafelekarspize , 2334 метра) на север и Пачеркофел (2246 м) и Серлес (2718 м) на север на юг, Инсбрук е международно известен зимен спорт център; той е бил домакин на зимните олимпийски игри през 1964 и 1976 г. , както и на зимните параолимпийски игри през 1984 и 1988 г. Той също така е бил домакин на първите Зимни младежки олимпийски игри през 2012 г. и ще бъде домакин на Зимните олимпийски игри за глухи през 2027 г. Името му означава "мост над хана".

Качихме се с кола в горната част на града, до фоникуляра, но цената беше много висока(около 15 евро на човек) и слязохме с колите обратно в града. Поне се насладихме на гледката.

Хофбург (на английски: Court Castle) е бивш дворец на Хабсбургите в Инсбрук, Австрия и считан за една от трите най-значими културни сгради в страната, заедно с двореца Хофбург и двореца Шьонбрун във Виена. Хофбург е основната сграда на голям жилищен комплекс, използван някога от Хабсбургите, който все още включва Колегиалната фондация на благородничките, Сребърния параклис, Хофкирхе, съдържаща кенотафа на император Максимилиан и Шварцен Мандерн, Теологическия университет, Музей на тиролското народно изкуство, катедралата в Инсбрук, Конгреса и Хофгартен (Съдебната градина).

Дежурният сладолед по малките улички.

Градската кула.

Goldenes Dachl (Златен покрив) е забележителна структура, разположена в частта на Стария град (Altstadt) в Инсбрук, Австрия. Смята се за най-известния символ на града. Завършен през 1500 г., покривът е украсен с 2657 позлатени медни плочки за император Максимилиан I, за да отбележи сватбата му с Бианка Мария Сфорца. Императорът и съпругата му използват балкона, за да наблюдават фестивали, турнири и други събития, които се провеждаха на площада отдолу.

Полседната вечер на цялата група пихме бира отново в Mittenwald, Германия. Ние и едното семейство заминавахме сутринта за Wien, Австрия, а третото семейство отиваха към Kiel, Германия и предстоящия им круиз из фиордите на Норвегия.

На 08.08.2024 г. се отправихме към Wien, Австрия. Очакваше ни преход от 7 часа, защото къмпинга ни се намира на 1 час от Виена. Campingplatz Sankt Andrä am Zicksee - https://www.zicksee-camping.at/ . Огромен, на брега на езеро, няма нужда от резервация. Чисто, спокойно, баня с монети. Вечерно време заради близкото езеро имаше доста жабки и мушици и ходенето до банята си беше жвио приключение.

В периода 08-10,08,2024 г. беше концерта на Тейлър Суифт във Виена - ERAS TOUR. Нямахме билети, но бяхме решили да отидем пред стадиона, но през деня разбрахме, че и тринте концерта са отменени поради заплаха от терористична атака. Направихме гривнички и се примирихме.

На сутринта на 09.08.2024 г. решихме на да облечем тоалетите и да насладим на Виена, озвучена от песните на Тейлър Суифт.

Това ми беше второто посещение на Виена, отново само за един ден. (Предното беше в далечната 2018 година, когато направихме Мото-пътешествие за фестивала Nova Rock).

От Инстаграм бяхме подготвени какво да очакваме из Виена, на няколко ключови места из града се събираха хора и пееха песни, танцуваха, разменяха гричнички. Групата ни се примири, че освен града, ще гледат и нас сред тях, за което сме им изключително благодарни.

Първо посетихме Hundertwasser House - Hundertwasserhaus - е жилищна сграда във Виена , Австрия, завършена през 1985 г., по идея и концепция на австрийския художник Фриденсрайх Хундертвасер. Тя е една от най-посещаваните сгради във Виена и е станала част от културното наследство на Австрия. В рамките на къщата има 53 апартамента, четири офиса, 16 самостоятелни тераси и три общи тераси и общо 250 дървета и храсти.

Паркирахме в платен паркинг наблизо и се отправихме към центъра на Виена.

Катедралата Свети Стефан - Stephansdom (1137 г.), готическата църква-майка на римокатолическата архиепископия на Виена, един от най-разпознаваемите символи на града. Разположен на Stephansplatz в центъра на града, той е популярна туристическа атракция.

И първата ни среща с пеещите туристи из Виена беше до Катедрелата. разменихме няколко гричнички и продължихме с разходката.

Часовникът Ankeruhr е голяма музикална кутия в сградата на Helvetia Insurance - бившата компания за живот и пенсионно осигуряване "Der Anker" - на Hoher Markt 10-11 в стария град на австрийската столица Виена. Смятан е за едно от забележителните произведения на Арт Нуво и е популярна туристическа атракция. Котвеният часовник е подобна на мост връзка между двете части на сградата Ankerhof; той обхваща алеята на малкия фермерски пазар. Този „часовников мост“ има разстояние от десет метра и височина от седем метра и половина; самият часовник е с диаметър четири метра. Мостът се поддържа от четири фигурни конзоли, на които отпред са изобразени Адам и Ева, а отзад ангели и дяволи. Над часовника има слънчев диск, фланкиран от дете с пеперуда като алегория на живота и пясъчен часовник като символ на смъртта - символизъм, значим за застрахователна компания. На тъмно часовникът се осветява. Фигурите са с височина между 2,6 и 2,8 метра и са изработени от мед лично от Франц Мач. Звънък звън звучи на всеки час. В 12 часа всичките дванадесет фигури (групи) минават, придружени от музикална песен, което съответства на фигурата, първоначално от механичен орган с 800 тръби, сега като цифрово възпроизвеждане на звук. Редът, в който се появяват героите, съответства на историческата последователност.

Бароковата църква Св. Карл (Karlskirche) - Виенската Карлскирхе е римокатолическа църква в 4-ти район на Виена, Виден. Църквата на Ректората е посветена на Свети Карл Боромео и принадлежи към градския деканат 4/5 във викариата на град Виена на архиепископията на Виена. Църквата, построена през първата половина на 18 век, е паметник на културата. Намира се от южната страна на Карлсплац, близо до центъра и е една от най-важните барокови църковни сгради на север от Алпите и една от забележителностите на Виена. На 22 октомври 1713 г., по време на последната голяма чумна епидемия, поразила и Виена, император Карл VI се обрича в катедралата Свети Стефан да има построена църква. Тя трябва да бъде посветена на неговия съименник Карл Боромео, който също е смятан за светец от чума. Императорското обещание имаше за цел да сложи край на епидемията. Чумата е изчезнала през 1714 г. и император Карл VI. обяви архитектурен конкурс за сградата.

Карлскирхе принадлежи към типа оброчна църква , което е обозначено със златните букви под предния триъгълен фронтон със стиха Псалм 22:26: „ Vota mea reddam in conspectu timentium deum. ” (На немски: „Изпълнявам обетите си пред очите на онези, които се боят от Бога.“). Колоните показват мотиви от живота на Чарлз Боромео в спирален релеф, но също така са предназначени да напомнят за стълбовете на Херакъл и да функционират като символи на императорската власт.

Разходихме се по Mariahilfer Straße - известна търговска улица на Виена, в търсене на Cornelius stiege, по едноименната песен на Тейлър Суифт. Знаехме, че на тази уличка има силно полицейско присъствие, затворена е и сравнително беопасна. Там цял ден се събираха тълпи от фенове.

След това се отправихме към Naturhistorisches Museum, Кметството (Rathaus) и за финал Пратера (Wurstelprater).

Дадохме на децата пари да щуреят из Пратера, а ние пихме бира за заслужена почивка.

Последния ни ден - 10.08.2024 г. решихме да отиден до град Bratislava, Slovak Republic. Тази столица също я посещавахме за втори път, прословутото пътуване за Nova Rock през 2019 г. - тогава нощувахме тук за 4 нощувки. Града още тогава много ни беше харесал, а другите не го бяха посещавали и беше чудесно решение.

Катедралата St. Martin's Cathedral - построена през 13-16 век, която е служила като коронационна църква на Кралство Унгария между 1536 и 1830 г.

Малките улички с китни магазичета.

Синята църква - Church of St. Elisabeth - построена изцяло в унгарски сецесионен стил.

И училището, непосредствено до нея, построено във същия стил.

И още от Братислава.

Bratislava Castle - Една от най-известните структури в града е Братиславският замък (Bratislavský hrad), разположен на плато на 85 метра над Дунав. Мястото на крепостния хълм е било обитавано от преходния период между каменната и бронзовата епоха и е било акропол на келтски град, част от римския лимес Романус, огромно славянско укрепено селище и политическо, военно и религиозно център за Великоморавия. Каменен замък не е бил построен до 10-ти век, когато областта е била част от Унгарското кралство, но през 9-ти век предроманска каменна базилика е била издигната в района на крепостта.

Замъкът е превърнат в готическа анти-хуситска крепост при Сигизмунд Люксембургски през 1430 г., става ренесансов замък през 1562 г. и е преустроен през 1649 г. в бароков стил. При кралица Мария Терезия замъкът се превръща в престижно кралско седалище. През 1811 г. замъкът е унищожен по невнимание от пожар и лежи в руини до 1950 г., когато е възстановен предимно в предишния си терезиански стил. През 40-те години на миналия век е планирано да се разрушат руините на замъка и да се заменят с нов университетски комплекс. Той обаче никога не е реализиран и през 60-те години започва реконструкция. Днес той служи за церемониални цели и като исторически музей на Словашкия национален музей .

И малките магазинчета.

С това завършва поредното ни Алпийско приключение. Около 5000 км, пак толкова бюджет и хиляди спомени, на 11.08.2024 г. се прибрахме успешно в град София. Прехода между къмпинга край Виена и София отнема около 12-13 часа с престоя по границите.