Bellissima Италия - част 2

Милано - Торино – Генуа – Пиза - Флоренция – Болоня – Падуа - Венеция

Организирана екскурзия с Туристичекса агенция Алиса Тур - съвместно с Бохемия

Ден 4

Закуска. Отпътуване в 8:00 ч. за Болоня. Пешеходна разходка: Фонтанът на Нептун; площад “Маджоре”; базиликата “Сан Петронио”; и двете кули – символ на града. Свободно време. Отпътуване за Падуа. Пешеходна разходка в центъра на Падуа: Светият площад с базиликата "Сан Антонио"; параклисът "Сан Джорджо"; Статуята на Еразмо Гатамелата; площад "Прато дела Вале" и базиликата "Санта Джустина". Свободно време. Отпътуване за хотела. Настаняване в района на Падуа/Венеция. Нощувка.

Днешния преход от гр. Флоренция до гр. Болония отне около 1.30 ч. Автобуса ни остави на Автогарата, която е много близо до Стария град и площад “Маджоре”.

Боло̀ня (на латински: Bononia, което на местен диалект е Bulaggna, а на италиански е Bologna) е град в Северна Италия. Столица е на едноименната провинция и на регион Емилия-Романя и е разположен между реките Рено и Савена. Болоня се смята за един от най-богатите италиански градове с високо качество на живот. Това се дължи на силното индустриално развитие, обширния сектор на услугите и важното географско положение – на кръстопътя на най-важните магистрали и жп линии в страната.

Площад Маджоре е главният площад на Болоня. Намира се в самия център на града. Площадът е построен през XIII в. като пазар с името Платеа Комунис. Впоследвстие през XV в. добива днешния си вид, след като общината на Болоня решава да събере на едно място всички градски дейности (търговия, банки и т.н.). Тогава за пръв път получава днешното си име. След изгонването на австрийската армия през 1944 г., площадът е кръстен на краля на Италия - Виктор Емануил II. Едва след 1945 г. получава финалното си име - площад Маджоре.

Piazza Maggiore - от ляво на дясно: Palazzo dei Banchi (бивш банков център), Basilica di San Petronio (Базилика Сан Петронио - Дуомо на Болоня), Palazzo dei Notai (бивша нотариална гилдия), Palazzo d'Accursio (кметство и музей) - снимка Google.

Basilica di San Petronio (Базилика Сан Петронио) - строителството и започва в далечната 1390 г.и продължава няколко века. Но остава недовършена заради конфликти с Рим. Базиликата е голяма църква с размери 132 метра дължина, 66 метра ширина и 47 метра височина и е описана като "най-внушителната" църква в Болоня. Фасадата е проектирана от Доменико да Вариняна и започната през 1538 г. от Джакомо Рануци. Той обаче остава недовършен. Видимо и от снимките, долната част е богато украсена с мрамор, горната остава на тухли. Входа е безплатен.

Фонтанът на Нептун (на италиански : Fontana di Nettuno) е монументален фонтан, разположен на едноименния площад Piazza del Nettuno, до Piazza Maggiore. Изграждането на фонтана е поръчано от кардинал легат Чарлз Боромео , за да символизира щастливото скорошно избиране на чичото на Боромео за папа Пий IV. Проектирането и сглобяването на фонтана е на палермитанския архитект Томазо Лаурети , завършен е през 1565 г.

Двете кули ( на италиански : Le due torri ), и двете наклонени, са символи на Болоня и са най-известните от кулите на Болоня. Те се намират на пресечната точка на пътищата, които водят до петте порти на старата пръстеновидна стена (mura dei torresotti ). По-високият се нарича Асинели . По-малката кула с по-голям наклон се нарича Гарисенда. Имената им произлизат от фамилиите, за които традиционно се смята, че са построили кулите между 1109 и 1119 г.

Смята се, че кулата Асинели първоначално е била с височина около. 70 метра (230 фута) и по-късно е издигнат до сегашните 97,2 метра, с надвиснала бойна част от 2,2 м. През 14 век градът става негов собственик и го използва като затвор и малка крепост.

Кулата Garisenda днес има височина от 48 метра, с надвес от 3,2 метра. Първоначално е бил висок приблизително 60 метра, но е трябвало да бъде понижен през 14-ти век поради поддаване на земята, което го е направило наклонен и опасен. В началото на 15 век кулата е закупена от Arte dei Drappieri , която остава единствен собственик, докато Garisenda не става общинска собственост в края на 19 век.

Тук приключи задължителната програма, но гида обяви днешната бонус разходка и веднага решихме да се присъединим. И понеже Болония е известен с най-стария в Европа университет – Болонският университет „Alma Mater Studiorum“, основан през 1088 г., и е един от най-развитите в цяла Италия - това беше единия бонус. Посетихме една малка част от него - галерия с гербовете на фамилии, чито деца са се обучавали в Университета.

След това посетихме Базиликата Сан Доменико, която е една от големите църкви в Болоня. Останките на Свети Доминик, основател на Ордена на проповедниците (доминиканци) са погребани в изящното светилище Arca di San Domenico, направено от Никола Пизано.

Строена и разширявана в рамките на няколко години - в периода 1218 г. - 1318 г., В началото църквата започва да получава много произведения на изкуството от вярващите. Това се превърна в днешната огромна колекция от изключителни художествени съкровища, създадени от някои от най-големите италиански художници, включително Никола Пизано , Арнолфо ди Камбио , Николо дел'Арка , Микеланджело , Якопо да Болоня , Гуидо Рени , Гуерчино и Филипино Липи. В главният параклис на църквата е Параклисът на Свети Доминик, който съдържа три скулптури на Микеланджело - Ангел , Свети Прокъл и Свети Петроний.

Ангелът на Микеланджело.

След това посетихме Archaeological Museum of Bologna - Археологическият музей на Болоня (на италиански: Museo Civico Archeologico di Bologna).

Снимка - Google.

Намира в сградата Palazzo Galvani от петнадесети век на Via dell'Archiginnasio 2,, известна някога като Болницата на смъртта. Основан през септември 1881 г. чрез сливането на два отделни музея: този, принадлежащ на Университета на Болоня – наследник на Стаята на античността, принадлежаща на Академията на науките, основана от Луиджи Фердинандо Марсили през (1714 г.) – и този, принадлежащ на град Болоня (обогатена от античната колекция на художника Пеладио Палаги (1860) и голямото количество находки от разкопки, проведени в и около Болоня през тези времена.

В този музей са сред най-важните археологически находки в Италия и е силно представителен за местната история от праисторическия период до римската епоха. Освен това неговата древноегипетска колекция е сред най-важните в Европа. Между 1972 г. и 2012 г. музеят е приютил над 150 изложби с акцент върху археологията, но също така и върху изкуствата.

В музея има изложени няколко колекции: Праисторическият раздел, Етруската секция, Келтската секция, Лапидариумът, Гръцката колекция, Римската колекция, Египетска колекция, Нумизматичната колекция, Колекция от гипсови отливки. Изключително богат и впечатляващ. Поради крактото време го обиколихме почти тичайки.

Падуа ни посрещна с кратък дъжд, прехода межу гр. Болония и гр. Падуа е отново 1.30 ч. Падуа (Padova ,Pàdova, Pàdoa или Pàoa) е град и община във Венето, Северна Италия. Намира се на река Bacchiglione, западно от Венеция.

Той е столица на провинция Падуа, икономическият и комуникационен център на района. Падуа се появява два пъти в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство: заради Ботаническата градина - най-древната в света, и фреските от 14-ти век, разположени в различни сгради в центъра на града. (Пример е параклисът Скровени, рисуван от Джото в началото на 1300 г.).

Градът е живописен, с гъста мрежа от аркадни улици, отварящи се в големи обществени площади, много мостове, пресичащи различните разклонения на Bacchiglione , които някога са обграждали древните стени като ров.

Автобуса ни остави на Прато дела Вале ( Prà de ła Vale на венециански ) - елипсовиден площад с площ от 90 000 квадратни метра в Падуа , Италия. Това е най-големият площад в Италия и един от най-големите в Европа. Днес площадът е голямо пространство със зелен остров в центъра, l'Isola Memmia , заобиколен от малък канал, ограден с два кръга от статуи. Построен е в периода 1636 г. - 1883 г. Днес има 78 статуи (40 във външния пръстен и 38 статуи във вътрешния пръстен); според първоначалния план е имало 88 статуи. Те са направени от камък от Виченца между 1775 и 1883 г. от различни художници.

Снимка Google.

Папската базилика Свети Антоний от Падуа ( на италиански : Basilica Pontificia di Sant'Antonio di Padova ) е католическа църква и малка базилика в Падуа, посветена на Свети Антоний от Падуа. Въпреки че базиликата се посещава като място за поклонение от хора от цял ​​свят, тя не е катедралата на града, титла, принадлежаща на катедралата-базилика на Света Мария от Падуа. Базиликата е известна на местните като " il Santo ". Това е една от националните светини, признати от Светия престол. Строена е в периода 1232 г. - 1310 г.

Palazzo della Ragione е средновековна пазарна зала, сграда на кметството и двореца на правосъдието в Падуа, в регион Венето в Италия. Горният етаж беше посветен на градската и съдебната администрация; докато приземният етаж все още е домакин на историческия покрит пазар на града.

Разходихме се по пъстрите малки улички и магазинчета.

Отпътувахме за покрайнините на Венеция (прехода беше 1 ч.) и се настанихме в хотел PRIMHOTELâ - https://www.primhotel.it/

Ден 5

Закуска. Отпътуване с корабче до Венеция. Пешеходна разходка с местен екскурзовод (минимум 1½ ч.): площад "Сан Марко" с едноименната катедрала и камбанарията; Дворецът на дожите; Мостът на въздишките. Разходка до моста “Риалто”. Свободно време. 16:00 ч - отпътуване за Бреша/Бергамо. Настаняване в района на Бреша/Бергамо. Нощувка.

Венеция

На сутринта се отправихме към Венеция, авотбуса ни остави на пристанището и с лодка пристигне на площад Сан Марко. Малко преди да се качим в нея установихме, че сме забравили в хотела телефона на дъщеря ми. След разговор с гида и хотела се разбрахме шофьора на автобуса да се върне и да го вземе, златен човек!

Предния месец бяхме посетили Венеция, но без гид и бяхме любопитни какво ще ни разкажат и покажат. Посрещна ни местна българка - гид, живееща във Венеция от няколко години. Раздадоха ни слушалки и ни разказа и показаха тайните на града.

Венеция (на италиански: Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн. тона. Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианска лагуна. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част.

Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града.

Площад Сан Марко – около него са разположени едноименната базилика „Сан Марко“, „Прокурациите“, Дворецът на дожите, Кулата-камбанария; Площадът е местоположението на всички важни сгради на Венецианската република и е седалище на архиепископия от 19 век. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали.

Двореца на Доджите - седалище на управителя на Венецианската република. В днешно време е паметник на архитектурата и музей на изобразителното изкуство. Дворецът на дожите (на италиански: Palazzo Ducale) е дворец във Венеция, построен в готически стил. Разположен е на брега на Венецианската лагуна, между нея и базиликата Сан Марко, в близост до пиаца Сан Марко. В миналото дворецът е бил резиденция на дожите. Строителството на сградата продължава от 1309 до 1424 година, вероятно по проект на Филипо Календарио. Две от колоните на двореца са оцветени в неестествено червено. Според легендата са оцветени така, защото в миналото там са размазвали кръвта на тези, които са били обесени.

Базиликата Сан Марко е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с Двореца на дожите. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква).

Моста на въздишките – свързва Двореца на дожите със затвора; За направата му е използван бял варовик. Има прозорци с каменни решетки. Проектант на моста е Антони Контино, чийто чичо построява моста „Риалто“. Построен е през 1602 г. Мостът свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите. Името на моста, дадено от Лорд Байрон през XIX век, идва от предположението, че затворниците въздишали, щом поглеждали красивата Венеция през прозореца, преди да бъдат отведени към килиите. В действителност дните на инквицизии и екзекуции били отминали, когато мостът бил изграден, и по-често килиите били заети от дребни престъпници. Освен това не можело да се види много от вътрешната страна на моста заради каменните решетки, покриващи прозорците. Местна легенда гласи, че ако двама влюбени се целунат, минавайки под моста по залез слънце, се вричат във вечна любов.

Palazzo Contarini del Bovolo - Палацо Контарини дел Боволо (буквално „ на охлюва“) е малък дворец във Венеция, Италия , известен най-вече с външното си многосводесто спирално стълбище. Палацото е проектирано и построено в сегашния си вид през 15 век от архитекта Джовани Канди като една от градските резиденции на семейство Контарини. Смята се, че Джорджо Спавенто е отговорен за добавянето на голямото спирално стълбище отвън през 1499 г.

Минахме и покрай най-старото кафене в Европа - венецианското „Флориан“.

Заведението е разположено в центъра на световноизвестния площад Сан Марко. То е било открито през декември 1720 година. В продължение на векове кафенето е приемало известни културни дейци като лорд Байрон, Пърси Шели, Чарлз Дикенс, Ърнест Хемингуей, Чарли Чаплин, Анди Уорхол и др. Тука са си давали среща и стотици международни политици.

Това е било първото кафене във Венеция, достъпно както за мъже, така и за жени. Цените във „Флориан“ винаги са били крайно високи, дори за стандартите на Венеция. Тук чашка кафе струва 18 евро. Кафенето продължава да бъде важен център на културата, в който се провеждат изложби и се устройват инсталации.

В оставащото ни свободно време успяхме да обиколим малките улички, пазари, сгради, магазини - пъстри и шумни. Отново не успях да посетя Двореца на Доджите, както и красивите острови Мурано и Бурано, но следващия път.

Отново се качихме на лодка, след това обратно към автобуса. След 2 часа преход се озовахме в покрайнините на гр. Бергамо и се настанихме в хотел Airport Hotel - https://www.airporthotelbg.it/en/home/

Ден 6

Закуска (сух пакет). Транфер до центъра на Милано за свободно време до 12:00 ч. Трансфер до летище "Il Caravaggio" в Бергамо. Отпътуване в 14:40 ч. за България с полет на авиокомпания "Wizz Air" за София. Пристигане на летище София (Терминал 1) в 18:40 ч.

Италия е прекрасна, изключително бяхме доволни от Алиса тур, Бохемния и страхотните им гидове.

Определено отчитам плюса да си с туристическа агенция - те се грижат за абсолютно всичко! Като започнеш от покупка на самолетни билети и чекиране - бяхме пръснати из целия самолет, но за нас не беше проблем. Бяха подбрали чудесни хотели с включена закуска. За нас през цялото време се грижеше гида, кайто беше неизчерпаема енциклопедия от знания за Италия и във всеки град освен официалната програма ни предлагаше бонус разходка. Пое ни още от летището автобус и за предвижване между градовете - от 1 час до 3 часа бяхме спокойни. Препоръка - в автобуса почивайте, спете, зареждайте телефони! Навръщане отново получихме бордни карти на мейла и автобуса ни закара навреме на летището. Страхотна организация! А двете местни дами-гидове бяха мечта!

И най-важното - носете си вода и обувайте удобни обувки!