Bellissima Италия

Милано - Торино – Генуа – Пиза - Флоренция – Болоня – Падуа - Венеция

Организирана екскурзия с Туристичекса агенция Алиса Тур - съвместно с Бохемия

През 2022 г. баща ми празнува своя 70 г. юбилей и със сестра ми решиме да подарим на родители ни организирана екскурзия. Свързах се с туристическа фирма "Алиса тур" https://www.alisatours.com/ по препоръка на приятел, разгледах и разпечатах различни екскурзии и им казах избирайте! Със сестра ми вече ги бяхме разгледали и обсъдили, Bellissima Италия и на нас ни беше фаворит, а както се оказа - и на тях!

Свързах се с фирмата, дадоха оферта за 9 души (5 възрастни и 4 тийнеджъри) с малка отстъпка и зачакахме 6 септември.

Алиса тур ползват екскурзоводите на Бохемия https://www.bohemia.bg/ и през целия път въпросния гид постоянно ме изумяваше. Неизчерпаема ходеща енциклопредия! За всеки град разказваше историята му - от създаване, владетели, до днешни дни. Изключително подготвен и харизматичен. Определени и друг път бих пътувала с тях!

Програмата беше за 6 дни, 5 нощувки и всички решихме да заложим на раници като ръчен багаж. Предвидихме 5 чифта дрехи (тениски и бельо, (дънки и връхни на нас), къси панталони, козметика), опаковани в небезивестните packing cubes и дори всеки си остави малко свободномясто за покупки. Винаги ми е правило впечатление, че за раници нискотафифните самолетни компании не правят проблем, дори и да е малко по-голяма и до сега не съм имала проблеми. Оставям линкове за вдъхновение при опаковането на багаж: packing cubes - https://shorturl.at/nHLPZ

раница Декатлон - https://shorturl.at/fsHZ5

Дойде заветния ден -празниците около 6 септември 2023 г. и с раниците се отправихме към Терминал 1.

По програма:

Ден 1: Отпътуване от летище София (Терминал 1) в 14:05 ч. с директен полет на "Wizz Air" до Милано. Кацане на летище "Il Caravaggio", Бергамо в 15:05 ч. Отпътуване за Милано. Пешеходна разходка: Замъкът на фамилията Сфорца; Миланската катедрала – най-красивата готическа катедрала на юг от Алпите, строена по време на управлението на Джан Галеацо Висконти; пасажът "Виторио Емануеле"; Музикалният театър "Ла Скала" – един от най-известните в света. Отпътуване за Торино. Настаняване в района на Торино вечерта. Нощувка.

Полета ни закъсня с 1 ч., което за съжаление ни оряза времето за Милано. Но полета мина прекрасно, част от групата ни летяха за първи път и беше много вълнуващо за тях. Удобството на организираната екскурзия е, че не се грижиш за нищо - имаш организиран превоз, трансфер, хотел, гид. Очакваше ни автобус и цялата група - около 40 човека с гида - се отправихме към Милано. Пътуването от летището до центъра на Милано отне около 1 ч. и ни остави пред първата ни цел - Замъкът на фамилията Сфорца.

Замъкът на Сфорците (на италиански: Castello Sforzesco, Кастело Сфорцеско) е голям укрепен комплекс, разположен близо до историческия център на града. Построен е през 15 век от Франческо Сфорца, наскоро станал херцог на Милано, върху останките на предишно средновековно укрепление от 14 век, известно като Замък на Порта Джовия (или Дзобия). В района на Замъка на Порта Джовия през древноримско време съществува едноименният Castrum Portae Jovis – един от четирите отбранителни замъка на древноримския Mediolanum. Значително трансформиран и модифициран през вековете, Замъкът на Сфорците между 16 и 17 век е една от основните военни цитадели в Европа. Реставриран в исторически стил от Лука Белтрами между 1890 и 1905 г., към 21 век е дом на културни институции и важни музеи. Той е един от най-големите замъци в Европа и един от основните символи на Милано и на неговата история.

*Забелязах от програмата, че екскурзията предлага само обзорни обиколки из забележителностите и след това оставя меджу 2 и 4 часа свободно време, в което можеш да посетиш музеи и други обекти по-подробно.

След замъка се спуснахме по малките улички в посока Музикалният театър "Ла Скала", както малкия площад пред нея.

Непосредствено до площада и театъра се намира Галерия „Виктор Емануил II“ (на италиански: Galleria Vittorio Emanuele II), която под формата на покрита пешеходна улица свързва Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала. Поради наличието на елегантни магазини и заведения, от откриването си тя е място за срещи на миланската буржоазия, така че е наречена „всекидневната на Милано" (на итал. Il Salotto di Milano). Построена в неоренесансов стил, тя е сред най-известните образци на европейската желязна архитектура и представлява архетипът на търговската аркада от 19 век. Наричана просто „Галерията“ („la Galleria“) от миланците, тя често се смята за един от първите примери за търговски център в света. От 2013 г. галерията е дом предимно на луксозни магазини, продаващи висша мода. Бижута, книги и картини, както и ресторанти, кафенета, барове и хотел Town House Galleria. Галерията е известен и с това, че е дом на някои от най-старите магазини и ресторанти в Милано, като Кафене „Бифи“ (основано през 1867 г. от Паоло Бифи, сладкар на монарха), Ресторант „Савини“ и класическият „Кампарино“ в стил Ар Нуво.

Излизайки от Галерияте, се озовахме през величествената Миланската катедрала или Дуòмо (на италиански: Duomo di Milano, на ломб. Dòmm de Milan), официално Метрополна катедрала на Рождество на Пресвета Богородица (Cattedrale Metropolitana della Natività della Beata Vergine Maria), е катедрала на Миланската архиепископия в града, издигната на централния площад Пиаца дел Дуомо. Тя е символ на ломбардската столица. Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Строителството ѝ отнема почти шест века. Това е най-голямата църква в Италия с максимална височина от 108,50 м (по-голямата базилика „Свети Петър“ всъщност е на територията на Ватикана), третата по площ и шестата по обем в света. Тя е седалище на Енория „Света Текла“ в миланската катедрала. До 1933 г. е най-високата сграда в града.

Катедралата е изградена от бялo-розов мрамор от Кандолия и съдържа елементи от различните стилове, които са на мода в течение на няколкото столетия, през които е построена – от Готиката през Барока и Неокласиката до Неоготиката. Общата ѝ площ е 11 700 m2. Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатената статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град.

Имахме малко свободно време колкото да намерим какво и къде да вечеряме - ядохме пици на парче и тук за първи път ядох пица с картофи, хареса ми.

Предстоеше ни 2 часа преход към гр. Торино и нощувка там. Пристигнахме на свечеряване в хотел Hotel Frejus Albergo a Collegno Torino - http://www.hotelfrejus.it/ .

Ден 2

Закуска. Отпътуване в 8.00 ч. за Торино – промишлен, бизнес и културен център в Северна Италия, столица на Пиемонт. Пешеходна разходка: площад “Пиаца Кастело” с двореца "Палацо Мадама" – резиденция на кралиците вдовици от 17 век; дворецът "Палацо Реале" – кралска резиденция до 1865 г.; църквата "Сан Лоренцо", строена през 17 век; Катедралата "Св. Йоан Кръстител" от 15 век; “Виа Гарибалди” – най-известната търговска улица. Отпътуване за Генуа. Пешеходна разходка (1 ч.): Старото пристанище; катедралата "Сан Лоренцо", в която се съхраняват мощи на Йоан Кръстител – покровителя на Генуа; Дворецът на дожите – в миналото седалище на управлението на Републиката и резиденция на дожите, днес е център на социалния и културния живот в града; площад "Ферари" – сърцето на града, обграден от обществени сгради, банки и офиси на най-големите корабни компании. Свободно време по улица "Гарибалди" – главната улица в Генуа, известна в миналото като "златната улица", с домовете на богатите генуезки фамилии, запазени до днес. Отпътуване за Флоренция. Настаняване в района на Флоренция късно вечерта. Нощувка.

Торино (на италиански: Torino) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол. Разположен е в северозападната част на страната и е важен административен, културен и индустриален център. Бил е столица на Савойското херцогство (1563 – 1847 г.), Кралство Сицилия (1713 – 1720 г.) и Кралство Сардиния (1720 – 1798, 1814 – 1861 г.). Той е първата столица на Кралство Италия (1861 – 1865 г.) и седалище на Първия италиански парламент (1861 – 1865 г.). Градът е известен с централата на ФИАТ и с двата си футболни клуба Ювентус и Торино.

В Торино има редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Дворец „Мадама“, Дворец Кариняно, Замък Валентино, Дворец Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театро Реджо, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор.

Направихме малка пешаходна разходка с гида на част от обектите - площад “Пиаца Кастело” с двореца "Палацо Мадама" – резиденция на кралиците вдовици от 17 век; дворецът "Палацо Реале" – кралска резиденция до 1865 г.; църквата "Сан Лоренцо", строена през 17 век; Катедралата "Св. Йоан Кръстител" от 15 век; “Виа Гарибалди” – най-известната търговска улица.

Част от групата потегли към Египетски музей (Торино) - вторият по големина и значимост след Египетския музей в Кайро - ето тук аз пропуснах тази информация и ще се върна в Торино задължително!

Имах малка туристическа карта и с нейна помощ и Google Maps обиколихме всички значими обекти из града за 2 часа.

На един от площадите попаднахме и на ретро авто изложение, за огромна радост на мъжката част от групата.

Около обяд отпътувахме за Генуа - прехода е около 2 часа.

Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище е, че е добре защитено от капризите на морето и са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San

Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.

Пиаца де Ферари с нейния величествен фонтан - това е най-важното място в Генуа за провеждане на обществени събития и празнични концерти. От всички страни е заобиколен от исторически сгради, които днес са популярни туристически атракции. Тук можете да видите страничната фасада на Двореца на Дожите, църквата на Исус, Двореца на борсата, построена през 1912 г., главен театър на града Карло Феличе и музея на Академията за изящни изкуства в Лигурия, основана в средата на 18 век.

Успяхме да минем и по улица Гарибалди - строена през 16 век, една от така наречените Нови улици на Генуа. По нейното протежение могат да се видят именията и палатите на много видни търговски фамилии - Камбиасо, Пароди, Подеста, Карера и други. Днес много от замъците по улица "Гарибалди" са превърнати в магазини и учреждения, но фасадите, фонтаните и стенописите остават все така величествени.

Разходихме по по Старото пристанище, минахме покрай Морският музей, и оставихме за някой следващ път Аквариумът на Генуа.

Вечерта пристигнахме в гр. Флоренция, като прехода между гр. Генуа и гр. Флорениця отне около 3 часа и се настанихме в L'Hotel Grifone - https://www.hotelgrifonefirenze.it/ , вечеряхме в место заведение страхотна паста и пица, обсъждайки изминалия ден.

Ден 3

Закуска. Отпътуване за Пиза. Туристическа програма на Площада на чудесата: Наклонената кула; Катедралата; Баптистерията. По желание изкачване на Наклонената кула. Отпътуване за Флоренция. Туристическа програма с местен екскурзовод: Катедралата “Санта Мария дел Фиоре” – един от най-големите храмове в света с Купола на Брунелески – шедьовър на ренесансовото изкуство и Кулата на Джото, откъдето се открива прекрасна панорама към целия град; Площад "Синьория" – политическият и културен център на града с Палацо Векио; църквата “Санта Кроче” – пантеонът на Италия, където са погребани Галилей, Макиавели, Росини, Гиберти. Свободно време: разходка до Понте Векио – мостът на златарите, двореца “Пити” – богата колекция с произведения на Рафаел и Тициан и градините “Боболи”, предлагащи великолепна гледка към цяла Флоренция и р. Арно. Отпътуване за хотела. Нощувка.

Пиза и Флоренция ги очаквах с огромно нетърпение и денят се очертаваше да бъде страхотен.

Промениха програмата и първо се отправихме към Флоренция. Там ни очакваше една мила дама, българка, която живее ъв Флоренция и е местен гид. Страхотна жена, изключително подготвена, и ерудирана. Посрещна ни пред Базилика „Санта Кроче“ - готическа църква от 1294 г. с фрески на Джото и гробница на много известни личности на Италия. Църквата е построена във формата на египетски Т-образен кръст и е най-големият францискански храм в Италия. Интериорът на църквата е украсен с множество фрески и скулптури на Джото и други знаменити художници и скулптори: Донатело, Антонио Канова, Тадео Гади, Антонио и Бернардо Роселино и много други. В църквата са погребани около 300 знаменити флорентинци – хора на културата, науката и политиката. Типичната конструкция на гробниците в църквата е мраморно ложе с фигура върху саркофага. Сред тях са: Лоренцо Бартолини (скулптор, XVIII – XIX век); Данте Алигиери (поет, XIII – XIV век); Галилео Галилей (астроном, математик, XVI век); Николо Макиавели (мислител, XV – XVI век); Микеланджело Буонароти (скулптор, поет, живописец, XV – XVI век); Джоакино Росини (композитор, XIX век); Гулиелмо Маркони (лауреат на Нобелова награда 1909 г. за създаването на безжичния телеграф, XIX – XX век) и други.

Снимка: Уикипедия.

Разходихме се по малките улички, като предварително ни бяха раздали слушалки, в които чувахме гласа на нашия нов гид. Спирахме се и ни разказваше за богатата история на града и сградите.

Флоренция е столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град. Това е първата община в региона по население и център на Метрополен район Флоренция-Прато-Пистоя. През Средновековието е много важен художествен,

културен, търговски, политически, икономически и финансов център. Столица е на Велико херцогство Тоскана от 1569 до 1859 г., което с управлението на семействата Медичи и Лотаринги се превръща в една от най-богатите и модерни държави в Италия. През 1865 г. Флоренция е провъзгласена за столица на Кралство Италия (втората след Торино), запазвайки този статут до 1871 г. – годината, която бележи края на Рисорджименто и превръщането на Рим в столица. Важен университетски център и от 1982 г. обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО (историческият център), градът е считан за място на произход на Ренесанса – осъзнаването на нова модерна ера след Средновековието – период на промяна и културно и научно възраждане, и на италианския език благодарение на флорентинския народен език, използван в литературата. През 1986 г. е обявен за Европейска столица на културата.

Той е всеобщо признат като една от световните столици на изкуството и архитектурата, както и много посещавана международна туристическа дестинация благодарение на многобройните си паметници и музеи. С неоценима стойност са художествените, литературни и научни наследства на някои от неговите знаменити граждани, истински гении от миналото, като Данте, Петрарка и Бокачо в областта на литературата, Джото, Брунелески, Донатело, Ботичели, Леонардо да Винчи и Микеланджело във фигуративното изкуство, Лоренцо де Медичи и Николо Макиавели в политическите науки, Америго Веспучи и Галилео Галилей в географските, астрономическите и физическите науки.

Озовахме се пред перлата на Флоренция - Катедралата “Санта Мария дел Фиоре” - тя е най-голямата църква на Флоренция, Италия.

Строежът ѝ започва през 1296 г. в

готически стил, следва проект на Арнолфо ди Камбио, но той умира преди завършването и катедралата остава недовършена в продължение на десетилетия, макар че по нея работят много архитекти. Строежът е завършен през 1436 г., когато Филипо Брунелески поставя купола, върхово постижение на инженерната мисъл. В превод името ѝ означава „Света Дева Мария с цветето“. Катедралата се отличава със своя тухлен купол с огромни за времето си размери. Екстериорът, гледащ към многоцветните мраморни панели в зелено и розово, е очертан в бяло. Базиликата е построена върху основите на по-старата катедрала „Санта Репарата“. Санта Мария дел Фиоре е най-голямата в Европа за времето си с място за 30 000 вярващи. Дори в днешни дни тя се намира на пето място по големина.

Последна част от програмата ни беше Площад "Синьория" - той e централният площад на град Флоренция, Италия, седалището на гражданската власт и сърцето на социалния живот на града. L-образният площад се намира в централната част на средновековна Флоренция, южно от катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, пред Палацо Векио.

Централният елемент на площада е Палацо Векио, построен между 1299 и 1314 г., за да даде достойно място на Приорите на изкуствата – представителите на професионалните корпорации, държали управлението на града от 1282 г. насам и които са пребивавали в Барджело. Кулата към нея е висоак 95 м.

Следващата значима сграда на площада е Лоджията на Синьорията, наричана още Лоджия „Ланци“ (тъй като ланцкхентите са лагерували там през 1527 г.)

или Лоджия „Орканя“, която е построена между 1376 и 1381 г. от Бенчи ди Чоне Дами (брат на Андреа Орканя) и Симоне ди Франческо Таленти с функцията на покрит „Аренгарий“, т.е. балкон за изказване пред тълпата по време на

официални церемонии. От архитектурна гледна точка сградата съчетава готически елементи, като сноповидните колони и перфорираната корона, с елементи на класическа матрица, като големите кръгли арки, според специфичната флорентинска интерпретация на готическия език. Реално представлява музей на открито със скулптури от колекцията на Медичите. През 1555 г. Козимо I поставя там Персей на Бенвенуто Челини, а през 1585 г. Франческо I поставя там Изнасилването на сабинянките на Джамболоня. В края на XVIII век, по времето на Леополд II, е създадено ново оформление с поставянето в лоджията на множество антични скулптури, пренесени във Флоренция от Вила Медичи в Рим. И накрая, последвалите промени от XIX век консолидират външния вид на Галерия на статуите, който тя все още запазва.

След това имахме свободно време из града около 2 часа - определено недостатъчно, във Флоренция отново ще се върна.

Потъркахме главата на

Глигана - бронзовата статуя, която се намира на централния пазар във Флоренция, близо до площад Синьория. Оригиналната мраморна фигура,намерена в Рим и донесена от Медичите във Флоренция през XVI век, днес се съхранява в галерия Уфици. Ако погалите зурлата, ще забогатеете или ще се върнете във Флоренция. Ако сложите монета в зурлата му и тя паднес в решетката, желанието Ви ще се сбъдне.

Разходихме се по малките учлики, намерихме дюнери за обяд - малко разнообразие от пицата и пастата и разбира се, оставихме място за джелато!

Последната ни дестинация за Флоренция беше моста Понте Векио - Стар(и) мост, който е покритият мост над река Арно. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мост на това място навярно има още през 4 век – в края на Римската империя. През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През 1333 г. е разрушен от придошлите води на Арно. През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I де Медичи от галерията „Уфици“ до Дворец „Пити“. Първоначално магазинчетата на моста са ползвани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам, и след тях се нанасят бижутерите. По време на отстъплението на германците през август 1944 г. по време на Втората световна война Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция.

След това се отправихме към автобуса, разстоянието до Пиза не беше голямо (около 1,30 ч.), паркираха автобуса на огромен паркинг и след 5 мин разходка се озовахме на Площада на чудесата.

В автобуса вече ни баха разказали подробно за града и екскурзовода каза, че ни оставя за 2-3 часа сами да преценим какво искаме да разгледаме. Част от групата вече бяха посещавали забележителностите и потеглиха към града. Ние с децата си взехме комбиниран билет за част от забележителности и се отправихме на разходка. Отказахме се от изкачване на наклонената кула, а самата катедрала е безплатна, както и разходка на самия площад.

Смимка Google.

Пиаца деи Мираколи, официално известен като Пиаца дел Дуомо („Площад на катедралата“) или Площад на чудесата е ограден комплекс от 8,87 хектара в централна Пиза, Тоскана, Италия и е признат за важен център на европейското средновековно изкуство и един от най-добрите архитектурни комплекси в света. Всичко е било собственост на католическата църква и е доминирано от четири големи религиозни сгради: катедралата в Пиза, Баптистерията в Пиза, Наклонената кула в Пиза (кампанилата или камбанарията на катедралата) и Кампосанто Монументале („Монументално гробище“). През 1987 г. целият площад е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

Катедралата в Пиза ( Duomo) е средновековната катедрала на архиепископията на Пиза, посветена на Санта Мария Асунта (Света Мария от Успение Богородично). Катедралата има две пътеки от двете страни на кораба. Трансептът се състои от три кораба. Църквата е известна още като Приматиал. Строежът започва през 1064 г. по проект на архитект Бусчето. Той постави модела за отличителния романски архитектурен стил в Пизан. Мозайките на интериора, както и островърхите арки показват силно византийско влияние. Фасадата от сив мрамор и бял камък с дискове от цветен мрамор е построена от майстор на име Rainaldo, както е посочено от надпис над средната врата: Rainaldus prudens operator.

Кулата Пиза или Campanile - Камбанарията (камбанарията), известна като Наклонената кула в Пиза, се намира зад катедралата. Строителството на камбанарията започва през 1173 г. и се извършва на три етапа в продължение на 177 години, като камбанарията е добавена едва през 1372 г. Пет години след началото на строителството, когато сградата е достигнала ниво трети етаж, слабата почва и лошата основа са довели до потъването на сградата от южната й страна. Сградата е оставена за един век, което позволява на подпочвата да се стабилизира и предотвратява срутването на сградата. През 1272 г., за да се коригира наклонът на сградата, когато строителството е възобновено, горните етажи са построени с едната страна по-висока от другата. Седмият и последен етаж е добавен през 1319 г. По времето, когато сградата е завършена, наклонът е приблизително 1 градус или 80 см (2,5 фута) от вертикалата. При най-голямото си ниво, измерено преди 1990 г., наклонът беше приблизително 5,5 градуса. Към 2010 г. наклонът беше намален до приблизително 4 градуса.

Кулата е висока приблизително 60 m и е построена, за да побере общо седем основни камбани, излети в музикалната гама :

Успение Богородично , излято през 1654 г. от Джовани Пиетро Орланди, тегло 3620 кг
Разпятието , излято през 1572 г. от Винченцо Посенти, тегло 2462 кг
Сан Раниери , излят през 1719–21 г. от Джовани Андреа Морени, тегло 1448 кг
La Terza , първата малка камбана, излята през 1473 г., тегло 300 кг
La Pasquereccia или La Giustizia , излята през 1262 г. от Lotteringo, тегло 1014 кг
Il Vespruccio , втората малка камбана, отлята през 14 век и отново през 1501 г. от Никола ди Якопо, тегло 1000 кг
Dal Pozzo , отлят през 1606 г. и отново през 2004 г., тегло 652 кг

До върха на кулата водят 296 стъпала.

Баптистерият, посветен на Св. Йоан Кръстител, стои срещу западния край на Дуомото. Кръглата романска сграда е започната в средата на 12 век: 1153 г. Построена е в романски стил от архитект, известен като Диотисалви, който е работил и в църквата на Божи гроб в града. Името му се споменава на колона отвътре като Diotosalvi magister. Строителството обаче не е завършено до 14 век, когато лоджията, горният етаж и куполът са добавени в готически стил от Никола Пизано и Джовани Пизано. Това е най-големият баптистерий в Италия с обиколка от 107,25 м. Като вземем предвид статуята на Св. Йоан Кръстител (приписвана на Турино ди Сано) на върха на купола, тя е дори с няколко сантиметра по-висока от Наклонената кула. Осмоъгълният купел за кръщение в центъра датира от 1246 г. и е направен от Гуидо Бигарели да Комо. Бронзовата скулптура на Свети Йоан Кръстител в центъра на шрифта е забележителна творба на Итало Гризели.

Снимка Google.

Кампосанто Монументале ( Монументалното гробище ), известно още като Кампо Санто или Кампосанто Векио ( Старото гробище ), се намира в северния край на площада. Твърди се, че това оградено гробище е построено около кораб със свещена пръст от Голгота, върнат в Пиза от Третия кръстоносен поход от Убалдо де Ланфранки, архиепископ на Пиза през 12 век. Оттук идва и името Кампо Санто (Святото поле). Самата сграда датира от век по-късно и е издигната върху по-ранното гробище.

Изграждането на този огромен, продълговат готически манастир започва през 1278 г. от архитекта Джовани ди Симоне. Той умира през 1284 г., когато Пиза претърпява поражение в морска битка при Мелория срещу генуезците. Гробището е завършено едва през 1464 г. Външната стена е съставена от 43 слепи арки. Има две врати. Кампосанто Монументале някога е съдържал голяма колекция от римски скулптури и саркофази, но сега са останали само 84. Стените някога са били покрити със стенописи. Най-забележителната фреска е "Триумфът на смъртта" , реалистична творба на Буонамико Буфалмако. На 27 юли 1944 г. запалителни бомби , хвърлени от съюзнически самолети, подпалиха покрива на сградата и ги покриха с разтопено олово, като почти ги унищожиха. От 1945 г. продължават реставрационни работи и сега Кампо Санто е върнат в първоначалното си състояние.

Ospedale Nuovo di Santo Spirito (Нова болница на Светия Дух) се намира в южната част на площада. Построена през 1257 г. от Джовани ди Симоне върху съществуваща по-малка болница, функцията на тази болница е да помага на поклонници, бедни, болни хора и изоставени деца, като предоставя подслон. Името на болницата по-късно е променено на Ospedale della Misericordia (Болница на милостта) или di Santa Chiara ( Sant Claire ), което е името на малката църква, включена в комплекса. Днес сградата вече не е изцяло болница. От 1976 г. в средната част на сградата се намира музеят Синопиас, където се съхраняват оригинални рисунки на стенописите на Кампо Санто.